Уважаема како Надке,
първите ми православни спомени са от времето, когато бях на 3 -4 години. Ходех на църква с баба и дядо; той беше служител там. За близо 10 години съм вече наясно как стоят нещата с литугиите, утринните, вечерните, освещаванията, погребенията, молебените и так далее.
Каква ми е тънката, но съществена мисъл: Библията съдържа 66 ( а в православния превод -77) книги. За толкова време никога не съм чувал, а и не ми се е присънвало дори нито свещеникът, нито дяконите да са прочитали по време на службата ЦЯЛАТА Библия. Нещо не си разбрала както трябва нещата. Чете се част - и то малка - от Евангелията или от Посланията на някой от светите апостоли и то само тази част, която е свързана с празника (за деня).
А накрая на службата свещеникът прави беседа (слово), в която разяснява на богомолците какъв, аджеба, е този празник. Нито тогава, нито за двата АСТРОНОМИЧЕСКИ часа утринна + литургия той не може да изчете 77 книги!!!
А това, което казваш, че там хората не са спасени - ами да, за 85% това наистина важи с пълна сила, защото хората там, в повечето случаи, знаят всичко за суеверията, езическите обичаи, навлязли в служението и бабините деветини, но от Библията отбират колкото коза от черен пипер. Това не е обида, а факт, признат от доста благочестиви люде.
Вервай ми - манастирите бай ти Торбалан ги е пообходил доста и познатите ми свещеници, владици - сега действащи и няколко дякона и студенти от Духовна академия са ми помогнали доста неща да видя и чуя!
Просто (но не прост) човек
|