Продължение на Предговора от Емил Бок


В лицето на Фридрих Рителмайер най-благородното и чисто преклонение пред Исус - утвърдено в най-честните духовно-познавателни стремежи на протестантството - намери пътя към едно всеобхватно познание за Христос, към едно ново Христово благовестие.

Наред с всичко това, горното означава и действителното повторно откриване на Йоановото Евангелие. Сега теологичното мислене и медитативните постижения се сливат в едно прекрасно единство; те ускориха развитието на Фридрих Рителмайер, а чрез него човечеството вкуси първите плодове от дървото на онова Йоаново благовестие, което занапред ще сложи своя отпечатък на цялото християнство.

Душевната нагласа на Фридрих Рителмайер - дори и след като напусна Евангелистката Църква и застана на върха на Християнската Общност - винаги се определяше от изгарящия копнеж: от моята предишна среда аз трябва да отведа в новия свят колкото е възможно повече хора. Той усещаше себе си като естествения притегателен център за всички онези, които и в рамките на официалното християнство поискаха да се отправят по новия път. И за Фридрих Рителмайер беше истинско страдание, че само неколцина от приятелския кръг наистина тръгнаха с него. Тук се разделиха пътищата на единния дотогава борчески авангард от Нюрнберг, включващ хора като Рителмайер и неговия приятел Кристиан Гайер.

Описанието на съдбовната среща с Рудолф Щайнер ни показва преди всичко усилията, които Фридрих Рителмайер вложи, за да изгради мостове между своите кармично предопределени спътници в живота.

Сборникът "Жизненото дело на Рудолф Щайнер" издаден преди 60-я рожден ден на Рудолф Щайнер (1921) беше съставен в условията на една тежка борба с болестта. А по-късно, след като беше дал завършен вид на своя жизнен стил, с една особена загриженост за християнски настроените хора, които не желаеха да тръгнат по пътя на Антропософията и изградиха новата Християнска Общност, той написа своята книга "Медитация. Дванадесет писма върху себевъзпитанието" (1929).

Ето че описанието на тази съдбовна среща, едно от първите произведения на Фридрих Рителмайер, застава отново пред нас след дълъг период на забрана, за да утвърди повторно онези цели, на които той посвети своя живот.