Чудото на свети Спиридон в съборния храм в Каристос, Гърция 1930 г.
За чудото на св. Спиридон е разказала в 1976 г. старицата Зиновия Сидери (доживяла до 102-годишна възраст), един от многото свидетели, присъствували на това събитие, за което на времето са писали и в атинския новинарски вестник «Скрип».

Ето какво разказва старицата Зиновия:

„Беше Рождество Христово по новия календар. Тогава аз още не бях преминала към старостилците. Дойдох на всенощна служба в храма «Св. Николай». Там беше пълно с народ. Застанах от лявата страна, близо до една от църковните колони. На тази колона, точно над мен, висеше икона на свети Спиридон, дар от Антоний Лумидис от Пирея. Иконата беше украшена с цвете, останало още от празника на светията по новия календар.

Когато свещеникът, който служеше литургия — отец Сила, — подир малкия вход започна да кади и да пее тропара на Рождество: «Рождество Твое, Христе Боже наш...», иконата на свети Спиридон внезапно взе да се удря в колоната тъй силно, че цветето падна от нея. Виждайки това знамение, народът се вкамени от ужас. Свещеникът и певците престанаха да пеят. Тогава някой от народа извика: «Днес е празникът на свети Спиридон по стария календар. Пейте неговия тропар!»

Певците и свещениците «онемяха». Тозчас всички вярващи в един глас запяха: «Собора перваго показался еси поборник и чудотворец, Богоносни Спиридоне, отче наш...» (Тропар на светията). И още докато пееха тропара на светеца, неговата икона започна малко по малко да се «укротява», а най-сетне съвсем престана да се удря о колоната.“

На следния ден вестник „Карестини“ разгласи за това чудесно събитие. Всички жители на Каристос и околностите му говореха за чудото и признаваха правотата на старостилното движение.

По-късно, на 29 декември вестник „Карестини“ писа: „... На следния ден иконата изчезна от мястото си. Мнозина смятат, че тя е била нарочно изнесена, за да не се повдига и по-нататък въпросът за календара, за който своевременно започнаха да говорят вярващите, повечето от които преминаха към старостилците. И тъй обществеността в Каристос е изпълнена със справедливо негодувание и мисли, че някой злобно се подиграва с религиозните чувства и светите икони, понеже досега иконата не е върната на мястото ù, въпреки настояването на всички жители.“