|
ДНЕС, когато БЕЗДНАТА НА ВСЕОБЩАТА АПОСТАСИЙНОСТ поглъща все повече и повече не само властелините от т.н. "официални" Поместни Православни Църкви, но започва усилено и трайно да прониква дори у тези Църкви, чиито иерарси, отначало сякаш имаха призвание и роля в нашия апокалиптичен век да отстояват истината на Светото Православие пред лицето на неговите ИЗМЕНИЦИ, въпросът за СТАРОСТИЛНОТО ДВИЖЕНИЕ в Гърция започва да придобива все по-голяма актуалност.
Тласък към такъв интерес става редът от отстъпнически тенденции в Руската Задгранична Православна Църква .
ОТНОШЕНИЕТО НА ПРАВОСЛАВНАТА ЦЪРКВА КЪМ т.н. "нов календарен стил"
Началото в промяната на общоприетия в християнския свят от най-древни времена т.н. "Юлиянски църковен календар" се отнася към 16-ти век, когато през 1582 г. римо-католическият глава - папа Григорий XIII, въвежда в западната църква нов календар, наречен по-късно на негово име "григориянски".
В действителност, новият календар не поправя абсолютно нищо, освен да прибави няколко дни и да въвлече част от православните в един тънко приготвен капан, за да разстрои из основи единството в Църквата Христова.
При въведената календарна реформа били не само прибавени няколко дни и предвижен месецослова, но дързостта стигнала до наглостта да се промени и Пасхалията, което било изрично забранено още от ПЪРВИЯ ВСЕЛЕНСКИ СЪБОР под заплаха за отлъчване (анатема).
Първото правило на Антиохийския Събор е ясно и НЕДВУСМИСЛЕНО по въпроса, колкото и да е омаловажавано от новостилните дипломирали се богослови, но пребъдващи далече от Истинина и бидейки чужди на Евангелието и респективно, на Христа.
Възгордели се люде с богословски дипломи от посредствените български духовни школи се силят да омаловажат решението на Първия Вселенски Събор и да твърдят, че Съборната Апостолска Църква била ЕДНА.
Вярно е, че две църкви не може да има, както и това, че истината е също ЕДНА и две такива няма.
Определението на светия ПЪРВИ ВСЕЛЕНСКИ СЪБОР се отнасяло не само до забрана изменението на ПАСХА, но и на целия църковен календар, доколкото последният е в пряка зависимост от Пасхалния кръг.
Едно просто уж изменение на църковния календар, без никаква промяна на Пасхалията, нарушава целия богослужебен цикъл и не би трябвало да бъде допустимо в практиката на Източно-Православната Църква. която е призвана да бъде стълб и крепило на истината.
Човек трябва да е истински богоборец или прикрит сатанист, за да проповядва, че новостилната календарна промяна не е в нарушение с решенията на Първия Вселенски Събор.
Както змията нашепнала и въвела в смъртоносен грях прародителите, така и напетите ни богослови гъделичкат слуховете на неграмотната тълпа, чийто бог е коремът или портмонето.
Както самият САТАНА дръзнал да изкуси не някой друг, но самия Бог Слово, така и представящите се за сведущи изкушават с тенденциозната си лъжливост и боготворене на последната у себе си.
Напълно справедливо писали старостилните гръцки архиереи след насилственото въвеждане на новия разрушителен стил в Еладската Църква:
"... независимо, че управляващата иерархия в Гърция настоява най-упорито на това, че тя не е нарушила канона, отнасящ се до Пасха и че тя празнува Пасха по стария календар, но с въвеждането на григориянския календар, тя (управляващата иерархия) не е могла да избегне нарушението на този канон, след като изменила календара на годишния цикъл на възкресните евангелски чтения, постите и други църковни служби, които са неразривно свързани с този канон, установен на Първия Вселенски Събор".
Изхождайки точно от тези съображения, Съборът на източните патриарси в Константинопол, състоял се през 1583 г. , осъдил не само Григориянската Пасхалия, но и целия Григориянски месецослов, анатемосвайки всички последователи на въпросните латински нововъведения.
Съвременните ни прелестни богослови замълчават, че никакъв поместен събор не е отменил анатемите и проклятието на Константинополския събор, преди да се забързат да променят календара.
В патриаршеския и синодален СИГИЛИОН, утвърден от ТРИМА източни патриарси - Иеремия Константинополски, Силвестър Александрийски и Софроний Иерусалимски, било казано: "Който не следва обичаите на Църквата и това, което са заповядали Седемте свети Вселенски СЪБОРИ за светата Пасха и месецослова, а желае да следва Григориянската Пасхалия и месецослов, той, както и безбожните астрономи, противодействува на всички определения на Светите Събори и желае да им измени или ослаби, - да бъде анатема, - отлъчен от Църквата Христова и събранието на верните".
Това решение било преутвърдено на последвалите събори в Константинопол през 1587 и 1593 г., както и от Втория Сигилион на Вселенския Патриарх Кирил през 1756 г.
Този ВТОРИ СИГИЛИОН постановил по отношение на Григориянския календар, че ако някой се придържа към него - "...то да бъде отлъчен от Бога, проклет и след смъртта си да не изтлява, а да пребъде във вечни мъки..."
(Превод на въпросния текст, анатема и проклятие намерих във в-к "Църковен вестник". Необяснимо за здравата логика. Ангел Величков взел да пише за зачестилите крадци на икони по храмовете и изведнъж преминал да пише срещу старостилците, привеждайки текста. Кой ще го запита защо той сега служи по стар стил, след като изписа толкова воняща мръсотия против ревнителите на юлиянския календарен стил?! Той добре си живее в богата Швеция по стария календар, но кой ще носи отговорност за подведеното стадо неграмотен народ, което е вярвало на мръсотиите му?)
Наложително е да се ПОДЧЕРТАЕ, че от гледна точка на Православието, реформата на църковния календар се признава не за БЕЗОБИДНО и незначително обрядово изменение, а по същество се приравнява с ЕРЕС!!!, повреждаща цялото богоустановено Свещено Предание.
"Ние се придържаме към Юлиянския календар не само поради неговата астрономическа точност. Много по-важна е богослужебната и дори догматична страна на това дело. Точно тази страна докосва християнското съзнание и съвест на вярващите.
Никейските отци, които поставили на твърда почва календара в употреба на богослужебния живот на Църквата, ... били несъмнено умъдрени от Светия Дух, техният боговдъхновен труд влязъл в църковното предание.Хиляда години той се спазвал и в Римската Църква, до постепенното й отклоняване от православието. Загубата на преданието се отразила в желанието да се измени календара.
Между другото, свети Василий Велики в 87 и 91 правила обеснява, че пазенето на преданията и древните обичаи има същото това значение, както и пазенето на писания догмат.
Според 91 правило:
"От запазените в Църквата догмати и учения, някои имаме от писменото наставление, а някои сме приели от апостолското предание, по приемство в тайната, и едните и другите имат една и съща сила за благочестието. На това да не прекослови никой, дори и да е малко сведущ в църковните установления. Ако започнем да отхвърляме неписаните обичаи, като че ли те нямат голямо значение, то непременно ще повредим Евангелието в главните предмети, или повече ще съкратим проповедта в едното име без самата същност"
Знаменитият канонист епископ Никодим Милаш пише в тълкуването си на 87 правило на св. Василий велики: "Относително обичая, св. Василий Велики казва, че първостепенното и най-важното в подобни въпроси е да се има предвид обичая, защото обичаят има сила на закон.Всякога, обичаят е имал еднакво значение със закона в Църквата, ако е имал оправдано от Църквата основание и ако е освещен от древност с употребата си".
Юлиянския календар с пасхалията, - казва епископ Григорий Грабе, - бил приет на Първия Вселенски Събор и употребата му осветена в Църквата повече от хилядолетие. Затова и отказа от него или нарушението му се явява същинско
нарушение на ДОГМАТА ЗА ЦЪРКВАТА. Напълно разбираемо е че православната съвест не може да се примири с това (догматично отстъпление) и хората ще се отвръщат от извършващи такъв грях епископи".
Редактирано от Prokimen на 30.08.05 00:17.
|
Re: ПРОБЛЕМЪТ С КАЛЕНДАРНИТЕ СТИЛОВЕ В ПРАВОСЛАВИЕ [re: Prokimen]
