Днес живеем във време на небивала православна демагогия, когато кръстените по православному, вместо да изучават Библията и служат на Бога с "дух и истина", се надпреварват в строежа на една духовна Вавилонска кула, издигайги все по-високо и насаждайки все по-дълбоко ЛЪЖАТА като култ за идолопоклонство.
Несъмнено, "дърпащите конците" си играят с необразования и богословски неграмотен народ като с марионетките в долнопробен провинциален куклен театър.
Когато една лъжа се преповтори многократно, то тя започва да създава илюзията за истина. Човеците обичат да им гъделичкат слуха и малцина са способни да разсъждават по християнски, защото отдавна съвестите ни са приспани.
творенията на Светите Отци ги използваме като юргански чаршаф от всички възможни страни не за да устояваме в истината, а да защитаваме своите си човешки прищявки и меркантилност.
Въпросът с календарния стил се банализира и стига до кощунствено претъпкване на осветения през вековете литургичен православен живот.
Понеже Св. Евхаристия е център на духовния живот в Православието, то затова именно врагът на човешкото спасение се сили да унищожи именно литургичния ред в Църквата Христова. Оттук и омаловажаването на светинята и издигането на полуезически практики в "подвиг" на благочестието на неграмотния народ, от който се интересуват колко вълна могат да остигат, отнемайки му степента на "царско свещенство" като го приравняват на безсловесно стадо за стригане или мина за финансови доходи. Като че ли, народът Божи няма душа и като че ли свещениците не са призвани да вземат пример от "Добрия Пастир", Който полага душата Си.
Днес се манипулира с особена злост, употребявайки думата "РАЗКОЛ".
Всичката лъжа е концентрирана в тази смъртоносна думичка, въвеждаща в явно заблуждение за да се възцари ЛЪЖАТА и вземе мястото на Бога в християнския живот.
Същинският разкол е сторен от неоснователното въвеждане на новия ГРИГОРИЯНСКИ КАЛЕНДАРЕН СТИЛ. Никой поместен патриарх, нито поместна църква имат каноничното право да устройват подобен РАЗКОЛ.
СТАРОСТИЛИЕТО не е в никакъв случай разкол, а е чисто и просто ИЗПОВЕДНИЧЕСКО ПРЕБИВАВАНЕ В ЦЪРКВАТА ХРИСТОВА!
Не новостилните са истинската църква, защото ТОЧНО ТЕ СА ОТПАДНАЛИ ОТ ЕДИНСТВОТО НА ЦЪРКВАТА ХРИСТОВА, а старостилните християни. Прочее, такъв проблем няма в онези поместни църкви, където не е произвеждан новостилен РАЗКОЛ!
Проблемът съществува само в онези държави, където признатата за официална част са НОВОСТИЛНИ РАЗКОЛНИЦИ, самочинно напуснали ЦЪРКВАТА ХРИСТОВА и нарушили православното единство.
Точно новостилните разколници се силят с небивала злост да плюят срещу старостилните изповедници, защото им пречат в делото на църковното разложение, защото старостилното благочестие и духовна грамотност са несравними с новостилната духовна неграмотност и езически обичаи.
Има една прекрасна статия от отец Всеволод Филипиев, озаглавена "Валаамское стояние". Препоръчвам най-настоятелно въпросната статия на всички - както на новостилните разколници, които са отпаднали от Църквата, така и на старостилните изповедници.
Случаят с това жестоко гонение на валаамските монаси е много поучителен. Нито едно новостилно разколническо издание или сайт не са намерили за нужно да поместят въпросната статия за братоубийственото им поведение спрямо монашеското братство, което оставало твърдо до смърт на СТАРИЯ КАЛЕНДАР.
Интересно защо нито един богослов от новостилните разколници не си поставя за цел да хвърли поне бегъл поглед към едно подобно изповедничество и твърдо стоене в ЦЪРКВАТА ХРИСТОВА.
Най-често новостилците критикуват старостилните за фанатизъм. Защо обаче църковните историци мълчат и не споменават за държавното НАСИЛИЕ в Православна Гърция. Богословската меркантилност не смее да хвърли поглед към новостилното братоубийство. Първи новостилните разколници проявиха небивала жестокост към онези, които предпочетоха страданието за да останат в лоното на Църквата. Оправдано е след толкова десетилетия насилие и тенденциозна новостилна демагогия, старостилните изповедници да се затворят в себе си и да не проявяват никакво доверие към самоотсеклите се от Църквата и самочинно нарушили Първия Вселенски Събор.
В това си многословие исках да спра вниманието на думичката "разколник" и приканя всеки сериозен човек да изследва историческите събития, за да си изясни веднъж завинаги кои са същинските РАЗКОЛНИЦИ и отпаднали от единството на Църквата.
Немислима е претенцията на разколниците да искат покаяние от изповедниците. Такова нещо не е бивало никога в историята на Църквата, освен в комунистическите полицейски кабинети.
Всички новостилни разколници трябва да принесат покаяние пред Христа за внесения от тях смут и да се върнат в лоното на Църквата Христова.
Иначе, техните високопарни претенции за истинност и пребиваване в Църквата напомнят зловещата картина, когато Христос бил изкушаван от ДЯВОЛА в пустинята.
Точно такова изкушение са новостилните нашепвания и крясъци в съвременната църковна духовна пустинност.
|