Явно ще се наложи да дам примери.
Какво значи да натрапваш поста си някому?
Ако аз съм еталон във всяко отношение за колегите си и постя в стола, докато те блажат, може би и те ще поискат да постят заедно с мен, именно защото съм им еталон. (Първото лице, единствено число е условно.) Може би и точно това е моментът да им обясня съвсем накратко що е то пост и покаяние...
Ако срещна неразбиране, ще опитам отново да обясня, в по-подходящ момент. Ако пък срещна голямо неразбиране, просто няма да ходя в стола, докато трае постът. Толкова ли е трудно?
Ако моите близки ме обичат и ми вярват, едва ли ще се притеснят за душевното ми здраве, щом ходя на литургия... По-скоро и те ще дойдат с мен именно защото ме обичат и ми вярват.

В споровете за обикновени житейски неща не виждам какъв е проблемът. Ако някой живее на "съпружески начала" с друг, без да са венчани, не си ти техният съдник. Моли се за тяхното вразумление, обичай ги, недей да ги сочиш с пръст... Всеки има своя път към Бога и Храма. Някой върви по пътя по-бързо, друг по-бавно, но всеки върви така или иначе.

Що се отнася до свободното време и начините за прекарването му - едва ли е осъдително, ако някой в това време спортува, друг слуша музика, трети се целува в парка с приятелката си. Не виждам защо трябва да се спори по тоя въпрос. Или може би има разлика между любовта на християнина и тази на нехристиянина? Къде е разликата?

Винаги си мисля, че нашият Отец Бог не би се радвал да вижда чадата си уплашени, смачкани, нещастни, примирени. Точно обратното - Той ни учи да бъдем силни, горди, смели и достойни, за да му приличаме.