Мисля, че най-важното е личният пример.
Ако ти си най-добър в професията, ако си свестен и добър човек, ако не си се загрижил само за личното си спасение... Ако наистина обичаш хората, ама честно, без лицемерие, истински... от все сърце... Ако не натрапваш поста си никому, ако си еталон и пример... Кой тогава би дръзнал да те праща в лудницата или да погазва вярата ти? Или да те сметне за издухал сектант и да те сложи в игнор листата си?
Виждат се в цирква млади хора, дошли уж да прославят Бога, а с мазни коси, неугледни мръсни, неогладени дрехи... И то не от тези, които влизат случайно, да запалят свещ, а именно от тези, които са редовни в храма... Така ли се ходи в Божия храм? Това ли е смирението - да се отречеш от себе си? Не сме ли всички създадени по Негов образ и подобие? Не бива ли от нас да извира светлина?
Кой би поискал да угаси светлината?