Ами - нямам нищо против да говорим по принцип за ръкоблудството. Както знаеш, не съм богослов и съвсем дилетантски мога да отговоря така: За вярващите в Божията правда, въздаяние, вечен живот - дори разрешените, благословени дейности като хранене, пиене, полово общуване в брака, професионални дейности, бизнес, изкуства, наука - трябва да се вършат умерено или дори с някакъв стремеж към минимално привикване и обвързване с тях. Както пише Апостолът - "ползвайте се от благата на тоя свят, все едно че не се ползвате" - с голямо въздържание и внимание. защо? Защото всяко удоволствие, с което човек свикне, се превръща в страст, а при навикване - и в порок. Ако си отидем на онзи свят с тая страст, тя ще ни измъчва вечно. Това може да обясни защо безвредното за околните ръкоблудство не е безвредно за самия човек. Или защо дядо Тихон (не сегашният еп Тихон, един друг дядо Тихон преди 30 и повече години починал, ректор на семинарията през 60-те години) си позволяваше да слуша грамофонни плочи с любимия си Брамс на 3 месеца веднъж... Или защо Паскал, за когото стана дума в друга тема, се отказва от блестящата си математическа кариера.
Иначе си прав за голямата привлекателност и разпространение на плътските грехове - само с Божията сила може да се опази човек, и то ние нямаме безстрастието на истинските благодатни човеци, а някакво мъчително и свързано с борба въздържание.
|