|
Днес ще ви чета един-два текста, които всички ние ....
- Добре знаем ! (смях) - * Забележка – проповядващият има навика да говори върху текстове, които са добре познати
Да, добре знаем. И така първо четем в Матей 9.
1 Тогава Той влезе в една ладия, премина и дойде в Своя Си град.
2 И, ето, донесоха при Него един паралитик, сложен на постелка; и Исус като видя вярата им, рече на паралитика: Дерзай, синко; прощават ти се греховете.
3 И, ето, някои от книжниците си казаха: Този богохулствува.
4 А Исус, като узна помислите им, рече: Защо мислите зло в сърцата си?
5 Защото кое е по-лесно, да река: Прощават ти се греховете, или да река: Стани и ходи?
6 Но, за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава греховете (тогава каза на паралитика): Стани, вдигни си постелката и иди у дома си.
7 И той стана и отиде у дома си.
8 А множествата, като видяха това, страх ги обзе и прославиха Бога, Който бе дал такава власт на човеците.
Исус излекува един парализиран човек, но текстът ни казва, че Той видял вярата на тези хора. Кои ? По-добре ще разберем това, като прочетем паралелния текст в Лука 5 –
17 И през един от тия дни, когато Той поучаваше, там седяха фарисеи и законоучители, надошли от всяко село на Галилея, Юдея и Ерусалим; и сила от Господа бе с Него да изцелява.
18 И ето мъже, които носеха на постелка един болен човек, който беше паралитик; и опитаха се да го внесат вътре и да го сложат пред Него.
19 Но понеже не намериха през где да го внесат вътре, поради народа, качиха се на покрива, и през керемидите го спуснаха с постелката по средата пред Исус.
20 И Той като видя вярата им, рече: Човече прощават ти се греховете.
21 Тогава книжниците и фарисеите почнаха да се препират, казвайки: Кой е Тоя, Който богохулствува? Кой може да прощава грехове, освен един Бог?
22 Но Исус, като видя разискванията им, каза им в отговор: Защо разисквате в сърцата си?
23 Кое е по-лесно, да река: Прощават ти се греховете, или да река: Стани и ходи?
24 Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове, (рече на паралитика): Казвам ти: Стани, дигни постелката си, и иди у дома си.
25 И на часа той стана пред тях, дигна това, на което лежеше, и отиде у дома си, като славеше Бога.
От този текст разбираме, че става дума за вярата на онези мъже, които са носели паралитика. Обърнете внимание обаче, че дори и в Лука да намираме по-точен разказ за чия вяра става дума, все пак и в двата текста Словото на Бога не пропуска да ни каже «И Той, като видя вярата им ...». Искам да запомните тези текстове – Матей 9 и Лука 5. Другият път, когато срещнете общоприетото и неподлежащо, като че ли на коментар мнение, че видиш ли, вярата «това е нещо вътрешно, то не се вижда, за него не се говори, то е нещо лично-персонално» и т.н. спомнете си, че в действителност Словото ни казва, че Исус ВИДЯ вярата им. Искам да ви кажа, че когато преживяваш среща с Христос, няма начин това да не излезе навън, да не ти проличи. Но ако речеш, че това си е мое мнение, то поне текстовете в Матей 9 и Лука 5 не са мое мнение. Там пише, че Исус ВИДЯ вярата им. Ами аз вярвам по този начин. Аз вярвам, че вярата, когато я има, тя се вижда.
Само си представете картинката – «там седяха фарисеи и законоучители, надошли от всяко село на Галилея, Юдея и Ерусалим; и сила от Господа бе с Него да изцелява» – мисля, че моментът е бил политически и стратегически. В смисъл, че именно водачите на Израел стояха и слушаха учението на Исус – ако спечелиш тях, после печелиш целия народ. Та седят те, слушат и гледат чудеса. И в тази, как да я нарека?, църковна – не е, и религиозна не бих казал, но наистина божествена обстановка, някъде встрани, където тълпата оредява, четирима носят един свой приятел и се чудят как да го занесат до Исус. Накрая се промъкват из отзад, потни и уморени качват носилката на покрива, развалят покрива и го спускат пред Исус. И Той видя вярата им. Не знам вие какво мислите, но аз се чудя, защо това беше нужно. В смисъл – защо беше нужно да постъпят така? Не можеше ли тълпата просто да направи място, да отстъпи, като вижда, че има носилка и болен. А законоучителите и фарисеите, горките, не видяха вярата на тези хора, но пък не пропуснаха да чуят 'богохулството' на Исус. Аз все си представям, че всички онези събрани там хора, слушащи учението на Исус, от неговите собствени уста, с неговия глас, изказано най-вече с Неговия Дух ... не знам, малко безчувствени ми изглеждат, някак неадекватни. Защо не се отдръпнаха? Защо пречеха ? Нали слушаха именно учението за състраданието, за прошката, за любовта ? Не ме разбирайте неправилно – те не пречеха нарочно, те някак си пречеха въпреки себе си. Те не пречеха съзнателно. Просто .. така се получи.
Сега искам да ви прочета един друг известен текст пак в Лука.
1 След това Исус влезе в Ерихон, и минаваше през града.
2 И, ето, един човек, на име Закхей, който беше началник на бирниците, и богат,
3 искаше да види Исус Кой е, но не можеше поради народа, защото беше малък на ръст.
4 И завтече се напред и се покачи на една черница за да Го види; понеже през оня път щеше да мине.
5 Исус като дойде на това място, погледна нагоре и му рече: Закхее, слез скоро, защото днес трябва да престоя у дома ти.
6 И той побърза да слезе, и прие Го с радост.
7 И като видяха това, всички роптаеха, казвайки: При грешен човек влезе да преседи.
8 А Закхей стана и рече на Господа: Господи, ето от сега давам половината от имота си на сиромасите; и ако някак съм ограбил някого, връщам му четверократно.
9 И Исус му рече: Днес стана спасение на този дом; защото и този е Авраамов син.
10 Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото.
Тук се говори за началника (!) на данъчните и на митничарите в град Ерихон. Словото ни казва кратко - «и богат». Има си хас ! Естествено и презиран. Вижте реакцията на думите на Исус – «хммм, ега ти ! ега ти и пророка, ега ти и месията, дойде в града и к'во? Право при Закхей !?? Ти на това какво му викаш?». Въпросът е, че според мен Закхей, колкото и богат да е бил, нещо му е липсвало. И това не е било одобрението на хората. Хората на такива длъжности обикновено не ги е грижа много много какво разправят за тях. И все пак, нещо го е подтиквало този Закхей да отиде да ВИДИ този Исус, за когото вече беше СЛУШАЛ. И естествено отива натам накъдето и тълпата отива. И само гърбове. Никой не му прави място. Той обаче и не очаква друго, знае че няма да го пуснат. Този път хората пречат съзнателно. Ами че това е Закхей. И аз и ти не бихме го пуснали да види Исус. Той обаче не се предава, отива напред, качва се на една черница и чака там да мине Исус и кортежа от народ. ... и в този момент се случва невероятното, онова съдбовно събитие, което остава в историята, в Книгата, остава за нас, онова, което промени живота на Закхей завинаги. Исус спира. И всички спират. Той вдига глава нагоре. И всички вдигат глава нагоре. И казва «айде слизай бързо, че ТРЯБВА да остана тази вечер у вас» .......... чувате ли сърцето на Закхей? А дишането му, или не долавяте такова? А очите му? Премрежени, трескави!? Тълпата е смаяна и скандализирана. За кой ли път. Въпросът е, че Исус е точно такъв – «Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото». Погиналото. Това, на което хората не възлагат надежда вече. Отхвърленото и мъртвото. Исус дойде за него – за онова, което среща гърбовете на хората. Но Исус е знаел! Той е знаел къде е Закхей. Той е чувал тупкането на сърцето му, знаел е къде се намира. Исус е имал график – Ерихон-Престой у Закхей !!!!!!!
Аз мисля, че ако ТИ искаш да ВИДИШ Исус, ти си в Неговия график независимо какъв си.
Искам да ви напомня и историята на жената болна от несекващо кръвотечение (Лука 8.43-45). Тя се криеше. Тя нямаше право да бъде там, сред хората. Защото по Закона на Моисей, тя беше нечиста и всеки, до когото се допираше ставаше нечист. В едно общество, обладано от идеята за ритуална чистота, това е бил сериозен грях, и ако я бяха разпознали тя рискуваше много. Но ... тя нямаше какво да губи. Тя умираше. Затова тайно се приближи из отзад, с вярата, че само ако СЕ ДОКОСНЕ до Исус, ще оздравее. И стана! Тя оздравя на мига и разбра това с абсолютна сигурност в тялото и в душата си. В този момент обаче, Исус се спря и попита «Кой се допря до мен?» (като че ли не знаеше!?). На което апостолите му казаха, че въпросът му е неуместен, понеже не могат да се преброят всички, които го бутат, ръгат, настъпват, пипат и му дишат във врата. На което той каза «Не! Някой се допря до Мен, защото Аз усетих, че сила излезе от Мен!» ... сила излезе от Него, не когато десетки се допираха до Него преди това, а когато ЕДНА се допря до Него ... С ВЯРА! И СИЛА ИЗЛЕЗЕ !!!
Във всички тези истории виждаме решителността на тези, които вярват. Виждаме двама болни и един душевно неудовлетворен, търсещ човек. И в трите истории, онези, които са около Исус, хората, обществото, дори религиозните лидери, не помагат с нищо на тези нещастници. Дори напротив, понякога пречат без да искат, друг път го правят нарочно, трети път общоприетото в обществото не ти позволява да стигнеш до Исус.
Въпросът е, че на Исус нищо не може да попречи да стигне до теб, ако ТИ го искаш. И също така въпоросът е, че НА ТЕБ нищо и никой не може да ти попречи, ако ТИ ИСКАШ да стигнеш до Исус.
Нека Той види вярата ти...
death comes first. then resurrection life.
|
"... с време и без време"
