Shut up and Sing!*

Огнян Дъскарев, вестник "Дневник"

Тази събота БНТ излъчи пряко част от благотворителния концерт "Да оставим бедността в историята". Концертът, с продължителност осем часа, се излъчи едновременно от Лондон, Париж, Рим, Берлин, Филаделфия и Канада. На мегасъбитието на годината, посветено на борбата с бедността в Африка, участваха над 120 от най-известните имена от световната рок и поп сцена.
Преди години Дженис Джоплин молеше Бога да й купи мерцедес, а тези дни китаристът на "Пинк Флойд" Дейвид Гилмор заяви: "Безумие, е че Америка дава толкова малко от брутния си продукт за гладуващите народи." Не знам дали Бог е чул молбите на покойната Джоплин. Но навремето бях убеден, че комунистическите управници са занемарили класовата борба във фирмата "Мерцедес". Сега това е любимата кола на африканските диктатори.
Дори и в Уудсток Джанис продължи да моли Господ да й купи мерцедес, молбата засега се удовлетворява най-вече в полза на източноевропейските и африканските мутри. А левичарското изказване на г-н Гилмор е лекомислено и e насочено против американските данъкоплатци. Той иска от тях да плащат за приумиците на подкупните правителства от третия свят. За същото призовава и друг рок музикант - Боб Гелдоф, известен с това, че е будната съвест на западния свят. Той дори предупреди ръководителите на Г-8 да не идват за редовното си съвещание през юли в Шотландия, ако не помогнат много за намаляването на бедността в развиващите се страни. Това без съмнение е нахалство и е породено от суета. Своенравният г-н Гелдоф точно преди 20 години организира великолепно шоу Live Aid и събра около $60 млн. След това тези пари бяха използвани главно против глада в Етиопия. Но гладът и днес опустошава третия свят, включително и Етиопия, т.е. г-н Гелдоф тогава се провали.
Със сигурност ще се провали и сега. В Зимбабве милиони са недохранени, три хиляди души умират седмично от СПИН и продължителността на живота е 35 години, но пък президентът Мугабе се движи с петтонен мерцедес, бронебоен и направен по специална поръчка в Германия.
Боб Гелдоф иска богатите страни да плащат на диктаторите от бедните страни. Кой печели от това? Ами само диктаторите...
През 2000 президентът на Южна Африка Табо Мбеки беше взел за "пробно каране" "Мерцедес S600L". Последва скандал и беше принуден да го върне. Но да не го съжаляваме, защото на следващата година Кадафи му подари същия модел кола. В Свазиленд и Малави управниците прахосаха десетки милиони долари за десетки мерцедеси S600L. Бенджамин Мкапа, президент на Танзания, една от най-бедните страни в света, лети със собствен самолет за Ј5 млн., докато британският премиер няма небесно возило.
В Кения, където средният доход на човек годишно е Ј210, в бюджета за 2005 са отделени Ј3 млн. за купуване на нови МПС за президентската служба, както и Ј2.9 млн. за поддръжка на съществуващия автомобилен парк. Губернаторът на малък щат в Нигерия се придвижва с автоколона от 35 луксозни коли марка "Пежо". Веднъж бях свидетел как той отиде на гости на колегата си, управляващ голям щат. Другият губернатор го посрещна с автоколона от 50 автомобила, с което предизвика огромен хаос в града. Как ли е по-нагоре в държавната йерархия? Ето как: Нуху Рибаду, председател на Комисията за разследване на икономически и финансови престъпления в парламента на Нигерия, заяви пред "Дейли телеграф", че от 1960, когато страната получава независимост, до 1999, военните режими и цивилните правителства са "злоупотребили" с Ј220 млрд. (словом - двеста и двадесет милиарда лири стерлинги!). Само военният управник ген. Сани Абача за петгодишното си управление е откраднал между 1 и 3 милиарда лири. Корупция от такова ниво е смайваща дори и за мащабите на Нигерия, която пък е ключова страна на континента. Това се случва в държава, където две трети от 130-милионното население живеят в страшна бедност, една трета са неграмотни и 40% нямат пряк достъп до чиста питейна вода.
Любопитно е да се отбележи, че цялата помощ от развитите страни за Африка през този период от време също е именно Ј220 млрд. Това е равно на шест плана "Маршал", които бяха излети в бездънните уста на африканските правителства. Въпреки това сега народите в Африка живеят по-лошо, отколкото преди няколко десетилетия. Наскоро бяха опростени дълговете на 14 най-бедни страни в третия свят. Струва ми се, че от това няма да има полза, защото тези пари отдавна са ограбени и така или иначе никой нямаше намерение да ги връща. Само бюрокрацията в третия свят е по-голяма от корупцията. В Лагос трябва да се сдобиеш с 35 (!) документа, ако искаш да закупиш собственост. В Индонезия и Шри Ланка цунамито на бюрокрацията може да се сравни с приливната вълна, която ги опустоши миналата година. Наскоро британската благотворителна организация Oxfam плати на митницата в Шри Ланка около един милион долара, за да освободи 22 джипа, с които трябваше да се помогне на бедстващите в отдалечени райони! Същата организация плащаше на митническите власти в тази страна по Ј2750 на ден като demurrage (такса престой), докато освободи други джипове. Четиринайсет линейки, изпратени от УНИЦЕФ, престояха два месеца в Индонезия, докато бъдат уредени митническите формалности. Сега на индонезийското пристанище Медан престояват 1500 контейнера с помощи за бедстващите, включително осем с питейна вода (!). Петстотин контейнера с помощи все още не са освободени от митницата в Коломбо. Това е една трета от всички помощи, изпратени в Шри Ланка. Според "Мерил Линч" днес 100 000 африканци притежават Ј380 млрд. в пари или имоти. В същото време други 300 милиона африканци живеят с долар на ден. На 2 юли в Хайд парк Пол Макартни, Елтън Джон, "Пинк Флойд", Coldplay, Мадона и други рок изпълнители без съмнение ще пеят за тези сто хиляди африканци. Популярните звезди искат западните данъкоплатци да пълнят джобовете именно на тези хора. Единственото им извинение е, че колосалната суета им пречи да виждат. След като направят милиони и си накупят имения, много музиканти, кой знае защо, решават, че могат да правят политически анализи и кандидатпрезидентски кампании. Да решават световните проблеми. Това е нелепо заблуждение. На тях бих казал Shut Up and Sing!, ако ми позволите да взема назаем заглавието на една известна книга, която разобличава тези левичарски и безвкусни празноглавци.
Но има ли надежда за Африка? Не знам. Никъде не съм виждал толкова оголено човешко страдание, но и никъде не съм срещал и такава подкупност, липса на морал и мързел. Типична гледка в африканските градове са бездействащи млади мъже, дадената дума нищо не значи, обичайно е близки приятели да си искат комисиона за извършена услуга. Може би причината е безмилостната борба за оцеляване - в Африка се счита, че си успял в живота, ако ядеш три пъти на ден. След 1960, когато повечето африкански страни получиха независимост, бяха извършени 186 преврата, избухнаха 26 войни и седем милиона души бяха убити. Тези ужасни числа като че ли обясняват всичко...
--------------------------
*"Млъкни и пей!" , книга на Лаура Инграхам

Твоето Слово е светилник на нозете и виделина на пътеката ми!