Сестра ми трябваше да просне прането днес, но забравила сутринта. Сети се към 15:30 ч. , когато излизаше и ме помоли аз да го просна. А то не обикновено пране- ами дрехите на бебето й - почти всичките там- напълниха цял леген, заедно с пелените.
Помотках се аз около 20-тини минутки, след което излизам да ги простирам... А като излизам- гледам- смрачило се - помислям си- "ще вали"- облаци покрили цялото небе.
Помислих тогава за Бог , колко много ни обича той. Помислих си и как тези дрехи ще ни трябват за утре и колко е важно да изсъхнат днес и на ум му се помолих да оправи времето - а като му се молих наум- постоянно един глас в главата ми ме объркваше с въпроси по време на молитвата, но аз не се спрях. След минути гласът спря. И молитвата спря. И щом тя свърши- облаците се изчистиха . В момента е слънчево и пече на дрехите. Мисля, че пеленките скоро ще изсъхнат. Бог оправи времето , защото ме обича. Много съм доволна. Просто исках да споделя радостта си с вас.




Поздрави