Кое е най-действеното средство, при нашето настояще развитие,
за да получим така в нас действието на духа?

Ние видяхме, че Духовната наука, езотеричните изследвания дават храна на духа. Но тази храна е още твърде малко нещо;
ТЯ ЩЕ СЕ УВЕЛИЧАВА ВСЕ ПОВЕЧЕ В НАШИТЕ БЪДЕЩИ ВЪПЛЪЩЕНИЯ.
Но за това е необходимо едно условие, което сега ще разгледаме.

Антропософията учи, какъв е съставът на човека, каква е неговата невидима природа, която се намира зад това, което виждаме;
ТЯ НИ УЧИ, ЧЕ ДУХОВНАТА ПРИРОДА НА ЧОВЕКА ПРЕМИНАВА ОТ ЕДИН ЖИВОТ В ДРУГ И ПРИ ВСЯКО РАЖДАНЕ СЕ СЪЕДИНЯВА С ФИЗИЧЕСКИЯ И МАТЕРИАЛЕН ЕЛЕМЕНТ, НАСЛЕДЕН ОТ РОДИТЕЛИТЕ.

Тя ни показва освен това, как се е развило човечеството на Земята,
минавайки през дълги епохи и достигайки,
след Атлантската епоха (завършила с Библейския Потоп),
до Следатлантската, в която сега живеем.

Самата Земя е минала през преобразувания.
Преди да получи своята настояща форма, тя е била това,
което наричаме Старата Луна, преди това Старото Слънце,
а още по-рано - Старият Сатурн.

Така, от това, което е близо до нас, което е достъпно за нашите сетива,
което нашата наука изучава, ние се издигаме до тази история на вселената,която завършва в свръхсетивното.
Чрез това Антропософията дава на човека една духовна храна,
която не идва от сетивата.

Ако навлезем повече в подробностите на това развитие,
ние ще възкресим в нашата душа цялостната картина на всички свръхсетивни събития; и тази картина ще има едно особено качество.

Когато нашето Слънце се отделя от Земята (в далечното минало, преди това, според Антропософията, те са били слети),
с него заедно заминават и духовни същества.

Техният водач е Христос;

ТОЙ СЕ ОТДАЛЕЧАВА ЗАЕДНО СЪС СЛЪНЦЕТО ПРЕЗ ВРЕМЕ НА ТОВА ОТДЕЛЯНЕ.

Отначало той изпраща лъчите на своята сила към Земята отвън,
после все повече и повече се приближава до Земята.

Заратустра го вижда още като Аура Маздао;
МОЙСЕЙ ГО СЪЗЕРЦАВА ВЪВ ВЪНШНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ НА ЗЕМЯТА,
И КОГАТО ХРИСТОС СЕ ЯВЯВА НА ЗЕМЯТА В ТЯЛОТО НА ИСУСА ОТ НАЗАРЕТ,
ЦЯЛАТА ХРИСТОВА СИЛА СЕ СЪЕДИНЯВА В ЕДНО ЧОВЕШКО ТЯЛО.

Така за Антропософията Христос е истинският център
в цялостната картина на преражданията,
на същността на човека и на Космоса и т.н....

Който наистина разбира учението на Антропософията, си казва:

АЗ МОГА ДА ИЗУЧАВАМ ВСИЧКО ТОВА,
НО АЗ ЩЕ ГО РАЗБЕРА САМО ТОГАВА,
КОГАТО ЦЯЛАТА ТАЗИ ОГРОМНА КАРТИНА ЩЕ МИ СЕ ЯВИ,
СВЪРЗАНА С НЕЙНОТО ОГНИЩЕ, С НЕЙНИЯ ЦЕНТЪР:
ХРИСТОС.

Аз разбирам добре учението за прераждането,
за човешките раси, за планетарното развитие и т.н....

Но към всичко това трябва да прибавя този център,
който природата на Христа образува
и от който се излъчва една светлина, разливаща се върху всичко.
Това е централният образ и всичко останало е свързано с него,
отнася се към него,
това останало, което аз не мога да разбера освен като функция на централното Същество!

Така се представя антропософското учение.
То разкрива един велик цялостен поглед върху събитията на духовния свят,
но в центъра поставя главния образ:

ОБРАЗА НА ХРИСТА,

И САМО ТОГАВА ОТДЕЛНИТЕ ЧАСТИ НА КАРТИНАТА СТАВАТ РАЗБИРАЕМИ,ДОБИВАТ СМИСЪЛ.

Тези, които са следили прогреса на Духовната наука,
чувствуват добре, че всичко трябва да бъде разбрано според тази прогресия.Самата Духовна наука ще се усъвършенствува
и равнището на нашето познание на Христа ще бъде надминато чрез едно още по-висше познание.

Следователно Антропософията постоянно ще расте и ще направи да расте същевременно и този, който черпи от нея своята сила.
У него надмощието на духовното над материалното ще се утвърждава все повече и повече.
Поради това, че днес човекът има едно наследено тяло,
той не може да предизвика в него друго нещо освен явленията на изчервяване, прибледняване, смях, плач;

НО ПО-КЪСНО ТОЙ ЩЕ ДОБИЕ ВСЕ ПО-ГОЛЯМА ВЛАСТ,
ЩЕ БЪДЕ В СЪСТОЯНИЕ ЧРЕЗ СВОЯТА ДУША
ДА ОДУХОТВОРИ ФУНКЦИИТЕ НА ТЯЛОТО И ДА ЗАЕМЕ ВЪВ ВЪНШНИЯ СВЯТ РОЛЯТА НА РЕГУЛАТОР НА ДУХОВНИТЕ СИЛИ.

В него ще царува и ще действува Христовата сила.

Това е импулсът, който, когато е достатъчно силен,
може още от сега да достигне същата цел,
която си е поставяло древното посвещение.

Това посвещение е ставало по следния начин.
Първо човек съзерцавал великата картина на развитието на света,
която днес Антропософията ни дава.
След тази подготовка той бивал потопяван през време на три и половина дни в дълбок сън, подобен на смъртта,
неговото етерно тяло се отделяло от физическото и плувало свободно в духовния свят, възприемайки го.

Тогава беше необходимо това етерно тяло да се отделя по този начин,
за да може ученикът да съзерцава духовния свят чрез тези етерни сили.

При нормалното будно съзнание човек не можеше да разполага свободно с тези сили; за това беше необходимо едно ненормално състояние.

Но даже и за посвещението Христос донесе на Земята една нова сила, защото днес е възможно човек да стане ясновиждащ без отделянето на етерното тяло.

Когато човек се е подготвил достатъчно,
за да приеме в себе си Христовия импулс с такава сила,
че този импулс да действува чак върху кръвообръщението
/макар и за много кратко време/,
той е вече способен да приеме посвещението в такова състояние на съзнанието, каквото е будното съзнание, свързано с физическото тяло.

Този, който може да се вглъби така дълбоко в събитията,
разиграли се някога в Палестина чрез тайната на Голгота,
да се слее с тях,
да ги вижда живо пред себе си като че би могъл да ги напипа,
да ги изживява така силно,
че те да се предадат на самото кръвообръщение,
той ще може да получи резултата,
който в миналото можел да се получи само чрез отделянето на етерното тяло.


Така чрез Христовия импулс в света е проникнало нещо,
което позволява на човека да действува върху това,
което прави да пулсира кръвта в неговото тяло.

Тук вече нямаме едно ненормално състояние,
нямаме потопяване във водата,
а единствено всемогъщото влияние на индивидуалността на Христа.

Кръщението не се извършва с помощта на някакъв физически фактор,
но чрез едно действие на духа и без обикновеното съзнание да изпита
и най-малкото смущение.

Чрез духовния импулс на Христа в тялото се влива нещо,
което не може да бъде обикновено предизвикано освен чрез физически и физиологически действия, - вътрешният огън,
който се изразява в движението на кръвта.

Йоан Кръстител още потопяваше своите ученици във водата;
ЕТЕРНОТО ТЯЛО СЕ ОТДЕЛЯШЕ И КРЪЩАВАЩИЯТ СЕ МОЖЕШЕ ДА ВИДИ ДУХОВНИЯ СВЯТ.

Но когато Христовият импулс е този, който действува,
всичко, което става в астралното тяло
се влива в етерното тяло и човек става ясновиждащ.

Ето как трябва да се разбира изразът:
КРЪЩЕНИЕ С ДУХ И ОГЪН.

Вие долавяте също разликата между кръщението на Йоана и кръщението на Христа чак в действителните факти.

Р. Щайнер