На едно момиче цял живот съучениците му го тормозели и му повтаряли, че е кръгла нула. И макар родителите му много да го обичали - те се връщали късно от работа , поради което малко разговаряли с него . А сестра му- тя по цял ден била ту на училище , ту на купон .... Та и нея все я нямало...
Всеки ден това момиченце се връщало от училището си и се заключвало само в стаята си . Захлупвало се на своето легло по очи и плачело с часове ... , като си повтаряло, че е грозно и глупаво..., че не заслужава да живее... Понякога дори се молело на Бог да му помогне или да го отведе...при себе си /или с две думи- молело се за собствената си смърт/, но не го правело с вяра ... , а просто от безнадежност ...
Един ден , когато родителите му спяли през нощта уморени от работата , а сестра му отсъсвала - защото било няколко дни на гости у своя приятелка , тя си спомнила всички сутрешни унижения и тези от миналите , и по-миналите дни - и лека -полека депресията и меланхолията го обхванали, и то се почувствало изведнъж много по-нещастно, отколкото всеки друг път.... Поискало да умре повече от всеки друг път... мечтаело за това всяка секунда....
Лудостта на нещастиет о му го обхванало . То започнало да си въобразява , че никой не го обича, и че не заслужава никой да го обича и заронило сълзи . Дълго плачело и се гърчело в нощта , докато накрая се решило....
Тогава то се примъкнало на пръсти в кухнята при кутията с лекарства и награбило едно шише с хапчета ... решило да изгълта цели две опаковки хапчета... извадило ги от опаковката и глътнало няколко , но му се сторили толкова гадни на вкус, та временно се поколебало дали да не ги смели с хаванчето , с което мелели аспеирин за туршиите и да ги смеси с вода и да ги изгълта набързо с водата. А след като решило , че това ще му отнеме твърде много време- предпочело да ги сдъвчи, въпреки неприятният вкус. тъй като то ги смятало за силни антибиотици /а те не били такива, но то от лекарства не разбирало особено много/ - легнало в кревата си и бавно и с нетърпение зачакало да дойде смъртта. Въобразило си, че просто ще заспи- а на сутринта изобщо няма да се събуди... Жадно зачало да започнат да се проявяват проблеми в слуха и очите и функцията им постепенно да спре /така било то чувало за антибиотиците/ , а след това и сърцето... Но постепенно започнало да се плаши безкрайно много от тази перспектива и започнало да се убеждава да заспи.... но след това лошите мисли го връхлетели... ами мама - тя как ужасно ще страда... Ами то самоубийството било ужасен грях... то нямало никога да отиде при Бога.... и никога повече нямало да види мама и татко ... /защото те били добри хора и то предполагало, че ще отидат в рая някога/... и сестра си ... но онзи зловещ гллас на радостта се обадил отново и заглушил в него всички други гласове....
/ а това с изпиването на лекарствата и събията, описани до тук протекло за около 2 минути , макар да може да се опише само с толкова много думи.../
То все още се радвало от смъртта , когато изведнъж нещо много странно се случило с него. Обляла го някаква вътрешна непозната светлина, /която не познавало , но която някак си знаело , че е Бог и в която повярвало, че е неговата обич, и подкрепа, и жалост към него... и воля то да не умира... не тук, и не сега, за да не го изгуби завинаги/ и заедно с жаждата за живот те върнали за един миг у момиченцето здравия разум.... То бързо изтичало до тоалетната и предизвикало повръщане , с което изкарало от себе си всички хапчета ... , а след това /понежа било чувало при натравяне за промивки на стомаха/ , за да изкара всички остатъци от себе си от тях - за половин час погълнало може би повече от 5 литра вода и още толкова изпишкало... и като му се сторило, че е сторило възможно , за да се отърве от отровата, и когато се почувствало в безопасност , и бялата светлина отвътре разбрала това и сама си отишла- то отишло и си легнало в креватчето..., като предварително заличило всички следи от празните опаковки на хапчетата, които впрочем били обикновени хапчета против главоболие ...
Тогава това момиченце спряло да се самосъжалява и не позволило никога на болката и отчаянието му да вземат превес над здравият разум...
Оттогава то повярвало в Бога...
А от момента , в който се събудило на сутринта съвсем здраво - спряло завинаги /освен в някои много редки случаи, разбира се/ да страда от главоболие.

бръм.... бръм... бръм.... може да съм допуснала някои неточности .... бръм .. бръм.. и прочее



Поздрави