/но това станало преди около 60-тина години и повече , разказ на един свещеник по телевизията : /

Едно момче се разболяло от незнайна болест. Било много болно от нещо, което лекарите не знаели как да излекуват.... и като каква болест да определят , и само казали на роднините му , че малко ще живее /и те не можели точно да определят колко / и че нищо не могат да сторят, за да го излекуват.
Баба му и дядо му не били вярващи хора , живеели на село , където единственият по-учен човек била врачката .
Момчето , мисля /тук малко ми се губи споменът / било сираче и го гледали само на село неговите баба и дядо .
И понеже го изпратили при врачката , момчето отишло , въпреки да не вярвало нито в такива работи, нито пък баба му и дядо му били много набожни хора , за да го научат да вярва в Бога.
А като отишли при врачката - тя му рекла - че болестта му е много страшна , и е нелечима , и че до няколко месеца ще умре. Но единственият начин да се изликува било - да повярва в Бога. рекла му да иде по София или по друг от големите градове ... , където има черква /а не като в тяхното село , дето такива екстри нямало. / и да се помоли Богу с вяра.
Бабата и дядо се боели много от такива неща , па като гледали и как момчето линее с всеки изминал ден и окапва от болестта - пратили го по София , дето имали роднини.....

Момчето като пристигнало по София - питало роднините си дали има наблизо църква. Па като разбрало коя е най- близката такава - веднага отишло . Защото то малко знаело за Бога- нали вярващи хора не познавало. Но като поговорило със свещеника , и срам- несрам /защото преди никога не се било молило- попитало го как да се помоли / започнола да се моли , отправило поглед към иконостасът с портретът на Бога. Когато влизало в черквата му било зле /защото болестта му се задълбочавала/- но сега вече се било почувствало малко по-добре....
В мигът , в който започнало да се моли , обаче , и с вяра , и да гледа портретът на нашият милостив Бог - Иисус Христос почувствало , че го залива бяла светлина . Помислило - дали не било това от светлините на минаващи коли - но като погледнало , че няма как през цветните стъклописи /а било доста далеч от открехнатата врата / да проникне толкова ярка и бяла светлина - и разбрало, че това е Божията светлина и любов , които го обгръщали и с повече вяра продължило молитвата си.
Когато молитвата приключило и то се изправило на крака - открило , че се чувства добре.
Тогава това момче повярвало в Бога . То се излекувало от болестта и е живо и до днес....
Веднага след като се излекува от болестта си - то се цанило за послушник... След нужните за това години станало свещеник .... И до днес този свещеник е жив ... и хората разправят , че по-добър човек от него никога не са виждали- защото със собствените си ръце е помагал на много хора , изпаднали в беда ... и всички те много го обичат , но обичат много и Бога , който им го е изпратил... , за да им помогне в беда ...



Чух тази история преди време по телевизията от устата на същият този свещеник /който всъщност бе болното някога момче / и многото хора , които го ображдаха , и на които бе помогнал , но тъй като имам навика да не си отварям винаги хубаво ушите- възможно е да има една -две неточности в нея или сгрешени подробности , за които се извинявам на участниците с писане и четящите , също...



Поздрави

Редактирано от 3eфиpнa плaмъчka на 26.06.05 11:46.