|
Излязох с детето си да я уча да кара колело до езерцето в Дружба, където са двата, откраднати от Инокентий, храма - Св.Наум и Успение Богородично. Идеята ми беше да отида и на вечерня, но вечерня нямаше.
Както и да е, научих я да кара колело само за тази вечер (отпадна ми ангажиментът, но надявам се - не и парите за тази вечер и не знам безработна ли бях, или свободна - ще се разбере в края на месеца. Отвсякъде тъжно и несигурно положение.)
Та съществото се научи да кара и беше много сладичко с една рокличка, както залиташе натам-насам с велосипеда, приличаше на врабче, което сега се учи да лети. В един момент ми поиска да й купя вода. Казвам - водата в България от чешмите е чиста и питейна, слава Богу. Да си пила вкъщи, а като не си - върви в църквата да помолиш за водичка.
При което тя се качи в църквата, носейки моята чанта (голяма, учителска, за документи, където има маркери за бяла дъска, молитвеници и пр.мои работи), а аз останах да правя кръгчета с колелото и да чакам свещарката (с която бях говорила, че няма да има вечерня) да напои детето.
След доста време бавене, детето се върна разплакано. Влязло в църквата, но свещарката й грабнала чантата, отворила я - "Чия е тази чанта?", "На мама".
След което свещарката грабнала едно метално левче, което било в чантата - "Това левче откъде го взе?", "Ами на мама е." ' "А сигурна ли си, че не си го взела ей-оттам?" Накрая на дъщеря ми й прекипяло: "Госпожо, аз не съм крадла." Вода на детето не дала - нямало било вода в целия храм! (купихме си едно шише лимонада, нямаше как - като нямало било в целия храм вода...)
Преди всичко това да се случи, дъщеря ми била сама в параклиса, защото свещарката била заета да се кара на едни момченца, и те - на около 10, аз ги бях видяла. Водел се следният разговор:
-Аз колко пъти казах да не минавате оттук с колелата? Ако ти имаш по-малко братче, а то всеки път прави нещо, което си му казал да не прави, няма ли да го нашляпаш накрая?
-Аз имам по-голям брат, а не по-малък. Не съм сигурен какво щях да направя, но сигурно щях пак да му кажа да не прави така, а не да го шляпам - отговорило момченцето - но не съм сигурен, защото, както Ви казах, имам по-голям брат, а не по-малък.
Ходих аз да се разправям със служителката. Казвам, дъщеря ми пости, причастява се и се изповядва. Нямате право да претърсвате чантите на богомолците, ще се оплача на отец Серафим.
След което седнах на една пейка и ми стана много отчаяно. Дъщеря ми продължаваше да се учи да кара, да пада и да си разкървява коленцата. Току си отпивахме от шишето лимонада.
По някое време - гледам, от една кола слиза о.Серафим с една косачка за трева. Отиде в храма, извадиха един маркуч да поливат цветята. (С какво ли поливаха цветята, с ракия?)
Нямах намерение да се разправям, но след около час ми кипна. Отидох и си проведох разговора. Ти, казва ми той, не осъждай така. Казах, че нищо не осъждам, ами не могат да се претърсват богомолците и, особено, да се теглят пари от детето (дъщеря ми беше останала с впечатлението, че свещарката иска да я обере, а свещарката - че дъщеря ми иска да я обере. Тегленето на металното левче особено ме съсипа...)
Разправих на отеца и за момченцата велосипедистчета - точно разговора, който дъщеря ми ми предаде. Казах му, че не богомолците крадем, а църквите са крадени от Инокентий, че съм заобикаляла същите тези църкви като разколнически, а сега трябва да се разправям с такива идиотщини. Взех благословия и се разделихме.
Та така.
Защо бият камбаната, а няма вечерня, явно се отмерва времето. Винаги ми е било чудно. Според мен, призовават ни на молитва по къщите.
Като се върнах, видях, че сте написали 2 нови теми и 23 мнения.
Яко первее умрети хотел бых, неже сия на Тя - благаго Бога моего - помыслы хульные прияти...
|
За кого бие камбаната
За кого бие камбаната
