Възкресението – това най-велико чудо в историята на човечеството има изключително значение за нашата вяра и спасение. Необходимостта от Възкресение е предопределена и обусловена от смъртта, а смъртта влиза в света с греха, първородния грях на Адам и Ева.
Съгрешавайки против Бога, те съгрешават против себе си – нанасят смъртоностна пораза за цялото си потомство, както в духовен, така и в нравствен смисъл. В нравствен смисъл това означава отделяне от източника на всяко благо – Бога, а в телесен – непоправимо изменение на човешкото естество, което станало смъртно.

И тъй като човекът е съгрешил пред Бога, човек е трябвало да изкупи греха му и да се пренесе в очистителна и изкупителна жертва пред Бога за опрощаване на вината и избавление от смъртта.
Човекът не бил създаден за смърт и плячка на дявола и ада, а за вечен живот с Бога /IСолун. 5,9/. Но човекът бидейки в плен на греха и смъртта не могъл сам да се изкупи от греха си, нито сам да възкръсне. Именно това извършил за него всемилостивия Бог, който дал утешителното обещание още на Ева след грахопадението – обещание, че семето на жената ще победи врага на човешкия род – дявола, и ще отвори за хората пътя към Бога /Бит. 3,15/.

Богочовекът Иисус Христос като изпълнение и завършек на Старозаветните обещания и очаквания за Спасител, след страданията и кръстната Си смърт, слезнал с Божествената си същност – Бог, Такъв Какъвто е – в низините на ада, в областта, където обитавал дяволът.
Това е едната страна на Боговъплащение – да се изненада дявола, който най-малко е очаквал да види пред себе си Бог. Бог разбил царството на дявола, не заради самия него, а за да изведе от ада душите на умрелите хора. На първо място Адам, като пръв човек и виновник за греха и смъртта и всички хора, които са вярвали в Бога и са живели праведно по съвест, както и всички старозаветни пророци, които са подготвяли човечеството за идването на Спасителя чрез своите боговдъхновени слова и праведен живот.
Именно това велико чудо на Възкресението е изобразено и в християнската иконография. Христос слиза в ада и издърпва Адам за ръката, до него стои Ева, а наоколо старозаветните праведници и пророци. Дяволът е поразен и потъпкан от Христос, а вратите на ада са разрушени.

Със смъртта си Бог победи смъртта. От този миг нататък смъртта вече не е безнадеждно проклятие, а изпитание за човеците през техния земен живот.
Вярата в Христовото Възкресение се подхранва още и от светлата надежда за бъдещо блаженство в Царството Небесно. Тя е предвкусване на оная радост в бъдещия век, която “Око не е видяло, и ухо не е чуло, и човеку на ум не е идвала” /IКор. 2:9/. Нищо не е в състояние да смути тая радост – нито болест, нито смърт, нито скръб и страдания. Защото всичко това е нищо “в сравнение с оная слава, която има да се яви в нас”/Рим. 8-18/. Защото над победната стихия на злото, смъртта и разрухата възникват “ново небе и нова земя”. Не като символика, а като осъществена есхатологична реалност в тях възсиява неугасващата светлина на Новия Йерусалим, където ще бъде отрита всяка сълза от очите и смърт не ще има вече! /Откр. 21:4/.

Редактирано от E..ЛИЯ на 03.05.05 00:56.