|
Днес е Възкресение. Всички християни празнуват. Затова мисля, че е добре да се върнем към корените на нашата вяра, макар че честно да ви кажа, за мен е без значение точната дата и точния ден. Искам да прочетем за вярата на онзи, който винаги ни е даван за пример на страниците на Новия Завет – Авраам. И така, четем от посланието до евреите глава 11, стих 17 и надолу
17 С вяра Авраам, когато го изпитваше Бог, принесе Исаак в жертва, да! оня, който беше получил обещанията принасяше единородния си син, -
18 оня, комуто беше казано: "По Исаака ще се наименува твоето потомство",
19 като разсъди, че Бог може да възкресява и от мъртвите, - отгдето по един начин на възкресение го и получи назад.
Бих искал да се върнем около 4 000 години назад за да се пренесем във времето на Авраам. Нека затворим Библията. Той не е имал такава. Нека затворим сборниците си с песни. Той не е имал такива. Авраам не е имал църква. Енох, Бог го взе на небето, едва ли са могли да си поговорят. Авраам е бил сам, първият вярващ, който да стане за пример на всички вярващи, бащата на вярата. Сега искам отново да отворим Библиите си.
17 С вяра Авраам, когато го изпитваше Бог, принесе Исаак в жертва, да! оня, който беше получил обещанията принасяше единородния си син, -
18 оня, комуто беше казано: "По Исаака ще се наименува твоето потомство",
19 като разсъди, че Бог може да възкресява и от мъртвите, - отгдето по един начин на възкресение го и получи назад.
Добре, кое е? С вяра ли го направи или по умозрителен път ?
- Аз мисля, че едното не противоречи на другото
- Да, прав си. И аз мисля така
Но какъв беше материала над който да помисли ? Kакво имаше той? За чие възкресение беше чел? Ние имаме на разположение разказите за няколко възкресения и като вярващи във възкресения Христос, разбира се ние вярваме във възкресението. Но ми се струва, че именно Авраам показва КАКВО означава да вярваш във възкресението, и сега ще разберем защо. Струва ми се, че ние по-скоро сме съгласни с възкресението, докато Авраам нямаше с какво да бъде съгласен, понеже той не беше чувал за това. Той не знаеше, защото Словото ни казва “той разсъди”, а не ‘той си спомни, че ...’ или ‘той знаеше, че ...’, не, пише “той разсъди”... с вяра. Какво му струваше на него това? Какво жертваше той ? Единородният му син (забележете израза! Той е имал вече и Исмаил, но словото се държи, като че него го няма! Понеже именно Исаак е синът на обещанието), беше за него не просто сина му, той беше името му. Исаак беше гаранцията, че онова “погледни звездите, морския пясък ... на твоето потомство ще дам тази земя”, ще се сбъдне. Исаак беше гаранцията, че всичките години на вяра имат смисъл, че излизането от Ур халдейски и въобще извън света е имало смисъл, че странстването, перипетиите в Египет, войните с царете дето откраднаха Лот, всичко това е имало смисъл. Исаак беше обещанието за бъдещето и осмислянето на миналото на Авраам. Смъртта на Исаак, беше смърт за Авраам. Бог не може да поиска това все пак. Или ? Е какво или ? Не може Бог да ти даде син, за когото ти говори, че по негова линия ще се наименува твоето потомство и после да иска да го убиеш. Не може Бог да прати Сина Си на тази земя, и после да поиска от Него да умре убит като престъпник на Голгота, да се роди от девица, да върши чудеса, и после да го предаде на смърт. Не може разбира се. Не може Бог да ни новороди нас, да ни даде нов живот и да иска да се ... съразпнем с Него. Да ни новороди, пък после да ни разпъне. Не може. Или може?
Не само, че може. ТОВА е нашата вяра. Нашата вяра не е сбор от доктрини под които ние се подписваме и съгласяваме. Нашата вяра е преживяването на нещо определено. Днес си говорим за възкресение и за вяра в него, ако не повярваме в него както е вярвал бащата на вярата ни – Авраам, можем ли да кажем, че вярваме във възкресението на мъртвите ? Прочее, какво беше да повярва във възкресението на мъртвите за Авраам. Какво означаваше това за него ? Това за него беше единственият начин и подбуждащ мотив, който да запази душата му от лудост заради противоречието, пред което беше изправен. Убийството на Исаак, не само че е било отвратително само по себе си, то е било утежнено заради всичко, което Исаак е бил отвъд факта, че му е бил син. И така вървейки нагоре към Мория, като през пелена някаква отговаряйки на въпросите на носещия съчките Исаак, Авраам е мислел трескаво и дълбоко някъде в душата си – в какъв Бог в крайна сметка вярвам аз? Да, КОЙ е моят Бог ? Той е Създателят на Небето и Земята, Авраам го наричаше “Небесният Бог” (Битие 24.7), Той е все-могъщ и за него няма нищо невъзможно, но това не ми помага много в случая. Това, което ми помага е, че Бог не лъже. Той ми е казал, че Исаак ще ми бъде потомъка, от когото ще се нароят милиони. Значи това е истина. Той ще е...
И тук отварям една скоба – точно тук разсъжденията на огромен брой християни биха хванали друга посока – Как Бог ще ми заповяда да убия Исаак, когато Бог ми каза, че той е избраният наследник? Не, това не ми е от Бога. Това не може да бъде. То си противоречи. Бог не е такъв. Не съм против жертвите, но тази жертва е... тя е ... безсмислена (освен че е жестока – ма това само си го мислим, когато стане наистина напечено) !? затваряме скобата...
... и след като ще е Исаак, а аз сега трябва да го убия .. значи ... БОГ ЩЕ ГО ВЪЗКРЕСИ ОТ МЪРТВИТЕ ! ето на това аз му казвам, да повярваш във възкресението. Когато Бог изисква от теб жертва, която буквално изличава живота ти и завлича по същата причина и името ти, егото ти, достойнството ти, паметта ти, ТЕБ, и когато ти не виждаш особена причина за това, освен волята на Бог да бъдеш разпънат, тогава какво ? Спираш и се връщаш или продължаваш към Мория ?
Продължаваш, защото си чадо на Авраам !
Авраам не само показа първи как се слуша божия глас – Авраам измисли, изпробва, изведе, показа първи какво е вярата във възкресението. Това е вярата, че в Господа ВСИЧКИ ЖЕРТВИ имат смисъл, когато Бог ги е заповядал. Той нямаше сламка за която да се хване, затова може да му се признае, че неговата вяра надхвърли познатото му, той се довери на всемогъществото на Бог – но кажете ми, не е ли вярата именно това – да надхвърлим всички ние познатото ни?
В този смисъл, ако ние не жертваме както Авраам жертва – най-скъпото ни, безрезервно, с разсъждаваща вяра в Кого вярваме де факто – можем ли да кажем че вярваме във възкресението? Пак да кажа – в нашата вяра, не сме ли по-скоро съгласни, че възкресението е възможно? Ако Авраам е пример за вяра за всички нас, то нека ни бъде пример – той измисли (понеже пише, че е разсъждавал) вярата във възкресението. Той не я изобрети, но той я откри, именно притиснат от едно нечовешко (нечовешко ли казах?) изпитание.
Ок, какво правим ние, когато се налага да загубим името си, да обърнем другата буза, или о ужас! да загубим себе си тихо и мирно без никой да разбере за подвига ни? Гърчим се. Не искаме. Забравили сме, че който загуби “жена, деца, имот и т.н. за божието царство, ще получи стократно сега, заедно с гонения, а в бъдещия свят вечен живот”. Вечен живот ! Когато в решителния, съдбовен момент ти не губиш себе си, не заставаш на Мория с нож в ръка над бъдещето си, над името си, над достойнството си, над дарбите си, над СЕБЕ СИ, ти ... не вярваш, че “по един начин на възкресение” Бог ще ти върне, това което си му дал. Ти ... не вярваш във възкресението, ти само си съгласен че такова има, но не участваш в него и не го изпитваш. Ти оставаш “жив” и “спасен” (щях да кажа Х-алелуя). Пееш алилуя, че възкресение има, празнуваш заедно с всички милиони християни, но ... не участваш във възкресението. В действителност вярата във възкресението е участие във възкресението. И с кое не е така в нашата вяра? Нима вярата в Христос не е “участие в неговите страдания и в силата на Неговото възкресение” ? Ако за теб не е това вярата ти, ти вярващ ли си ? Ти си съгласен, но не си вярващ.
Защо нашата вяра е наречена “жива вяра” ? Удачно словосъчетание? Поетичност? Образност? Или намек, че тази вяра е за живи хора и че тя бива пре-живявана и пре-живяване ?
Възкресението на Мория, беше възкресение и за Авраам. Не само за Исаак. Дори бих си позволил да кажа, че беше възкресение първо за Авраам. Защото ми се струва, че той е умирал 10 пъти по пътя нагоре към хълма. Естествено той нямаше да преживее възкресението на Исаак и своето собствено, ако не беше убил себе си и Исаак в сърцето си. Той посегна с ножа не театрално, с периферното зрение следейки за овен в храстите. Не. Той наистина имаше това предвид. Да убие Исаак, понеже Бог така е казал ... и понеже БОГ МОЖЕ ДА ВЪЗКРЕСЯВА И ОТ МЪРТВИТЕ...
“по един начин на възкресение”. Аз искам да изпитам този ‘начин’. И добре че искам, понеже ми се струва, че съм длъжен да го искам. Все пак, ако имам същата вяра като на Авраам ще премина през същите неща. Искам да се върнем към корените си – при човека, който нямаше Библията, не беше чувал за това, но вярваше във възкресението на мъртвите, понеже познаваше своя Бог и понеже разбираше, че без жертва не може да се мине.
Да кажем и две думи за един друг Баща. И Той имаше Син. И го наричаше нежно “моя обичен син”, и беше винаги с Него и винаги Го слушаше, до степен ... в мисъл че... те бяха ЕДНО. Той обаче предаде Сина Си, от любов към мен и теб. И нямаше заместител, овен в храстите или нещо такова. Синът беше заместителя, за мен и за теб. Синът беше убит зверски, но историята не свърши така, Той възкръсна от мъртвите. Понеже такъв е Бог, той е Бог който възкресява от мъртвите.
Съгласен ли си с това, или го вярваш ?
death comes first. then resurrection life.
|
възкресение
