Съгласен съм, че целта на писаното за живота на Иисус не е да разказва исторически събития, а да предаде неговото послание. Но тук се сблъскваме направо със сериозно противоречие на писаното с обективната действителност.
Това, че мисията на Иисус всъщност се оказва различна от тази на очаквания политически водач го пише в достигналия до нас вариант на Завета. А и едва ли бихме могли да си представим, че из Империята ще тръгне култ към бунтовник
Аз всъщност исках да поставя въпроса на друга плоскост. Не мисля, че има смисъл да анализираме Новия завет отностно неговата автентичност с доводи, почерпени в самия него.

На kalinka27 ще отговоря така – Рим не е USA, че фарисейте да имат мощно лоби :)
Римляните да са преследвали християните в услуга на еврейте, е меко казано малко вероятно. Всъщност логично е точно обтратното – християните да са преслевани като проводници на еврейски политически движения и от там като политически врагове.

Съгласен съм с BlackWolf че християните не са били преследвани заради учението им. Освен всичко друго, римляните са практични хора. Каква опасност са съзряли в това движение за да положат такова старание? Мисля, че в този отговор се крие нещо много важно, което ми убягва. Как християните са застрашили Рим?

Обяснението, че преследването на християните е защото не са пренасяли жертва на гения на Императора е лишено от всякаква логика – както казах, римляните са били практични хора. Да преследват упорито, поколения наред християните, защото не спазват една формалност, ако последните наистина са били иначе едни добри, хрисими хора – торва е смешно.

И що се отнася до римските обяснеия, че покорявайки Юдея са донесли мир и че така е по добре дори за самите юдей – все едно, че слушам изявленията на Буш за войната в Ирак