Мисля, че си много прав, когато говориш за връзката между политика и религия. И има нещо вярно в това, че българският опит под робство може да ни помогне да разберем какво е ставало в Юдея по времето на Исус.

Не разбирам само какво чудно виждаш във факта, че Новият Завет не набляга върху конфликта евреи-римляни, а върху конфликта между самите евреи. Ами можеш да не се съмняваш, че е имало една групичка евреи, които прекрасно са си живяли под римско. Както и някои българи са си живяли добре под турско и не са искали никакви промени, никакво освобождение и т. п. Нещо като чорбаджи Юрдан и Кириак Стефчов във "Под игото". Този вид българи са нашият аналог на фарисеи и садукеи. Точно този вид хора, а не поробителите са най-страшните душмани на своя народ. Ясно е, че при тези обстоятелства този, който поведе борба за интересите на народа, ще трябва да се бори не само и не толкова срещу поробителите /турци или римляни/, колкото срещу местните колаборационисти. Конфликтът с тях е много по-драматичен и по-страшен отколкото конфликта с властта. Това е конфликт, при който българи се изправят срещу българи, евреи срещу евреи. Конфликт между тези, които викат "Разпни го!" и тези, който викат "Осана!"

А колкото до преследванията на християните в Рим - ами след като веднъж християните са влезли в конфликт с местната юдейска продажна олигархия, е наивно да си представяме, че този конфликт ще утихне от само себе си с разпъването на Исус. С разпространяването на християнските идеи конфликта се е пренесъл в Рим, където не се й съмнявам, че фарисеите са имали мощно лоби. Така ги виждам нещата горе-долу.