|
Ще си позволя да споделя с вас един въпрос около възникването на христианството, който ме вълнува от известно време:
Всички знаем от историята за най-ранния период на распространение на християнството в рамките на Римската империя и свързаните с него гонени я срещу християните. Тези гонения трудно могат да се определят само като “резултат от лудостта на Нерон или вродената жестокост на Диоклициан”. Историческите сведения говорят за една целенасочена и системна политика на преследване, която може да се проследи в управлението на много Цезари.
Като човек, живеещ в модерната епоха на религиозна непоносимост и верски войни, това никога не ме е учудвало, още повече, че и средновековнта история е история на една господстваща религия. Смятъл съм, че винаги е било така.
Но след като прочетох повече за Римския свет и общество, съм на друго мнение.
На първо място Старата римска политеистична религия, поради самата си същност на такава (на политеистична) е от отворен тип. Не говоря само за влиянията – етруско, латинско, сабинско, гръцко. Става въпрос за “отношението”, което има една вяра на много богове към други богове. Мисля, че ние, свкнали с днешните “тоталитарни” религиозни концепции не го разбираме напълно.
И второ, по важно: Рим, по времето на Империята е бил един град (и един свят) който можем да определим с днешната дума “космополитен”. От всяка история можем да прочетем, че по времето на Август и нататък, Рим буквално е “врял” от всякакви източни, западнаи и северни култове и култчета, пренесени от легионерите, прекарали по 15-20 години в далечни земи. Египските култове и най-вече почитта към Изида и Озирис са било широко разпространени, от исток е дошъл още Митризмът, за гръцките богове да не говорим – те направо са се наслагвали върху римските, още келтско влияние – особенно култа към конната богиня Епона. Имало е даже и доста чудновати, дори мрачни и зловещи култове, затворени общества, противоречащи на морала и т.н. Катон (не Стария, а внука му) и Цицерон са описали как бащините храмове потъват в паяжини, докато разни старнни вери са своеобразна мода на деня....
Нямаме никакви сведения, че някога някои от тези култове са били преследвани, по каквато и да е била причина!!!
Точно на този фон, сведенията за систематичното преследване на християните ми звучат непонятно.
ЗАЩО точно тези добри, хрисими люде, обичащи ближния, са били преследвани???
ЗАЩО ТОЧНО ТЕ, И САМО ТЕ???????
Да оставим на страна обяснеия, че Сатаната е обсебил владетелите или че проповядваното от християнството равенство и било заплаха за тогавашните управляващи слоеве (точно пък християнството – религията на средновековния феодален свят – едва ли..)
Има и още нещо непонятно: Годините на живота на Исус, са точно годините на покоряването на Юдея от римляните – години на нашесвие и жестокости, последвани от серия юдейски бунтове, потушени изключително кърваво.
И колкото и да е странно, в разказите за живота на Исус, няма и помен от тези събитя – света около него е описан съвсем различно. А римляните само “присъстват” и “не са лоши”. Даже Пилат не иска да разпъне Исус и накрая еврейте сами си го разпъват. Това е все едно Иван Вазов да напише “По Игото” без да спомене и дума за турците.
Съвсем случайно, към това идва и факта, че Апостол Павел, макар и евреин е имал и римско гражданство и е ползвал е протекциите на тази облага.
Поправете ме ако бъркам, но Павел никога не е виждал Исус преди разпятието му, а му се явява после, нали?
Не е ли Новия Завет преработен за да бъде направен четяем в пределите на Империята и за да бъде годен за основа на една универсална религия, отделена от един народ???
А не е ли истинското Исусово движение доста по-политическо, отколкото предполагаме? И концепцията Син божи – Цар, не е ли била тогава с ударение върхо второто???
И искам да добавя само, че в онази епоха политическите и дори бунтовническите движения са били много тясно свързани с религията, намирали са опората си в нея – тогава не е съществувала на днешната концепция за националност, за да бъде двигателя. Обединяващ фактор е бил езикът и вярата. Юдейските бунтове винаги са били водени от човек, който изпълнява древното пророчество и се явява като “син божи, спасител и цар”, за да поведе народа
|
Въпос за Христянството
