Да отдаваш дължимото на една власт, която поддържа мира и реда е едно. Да си доносник на държавна сигурност - мисля - е друго. Сега те си слагат ореоли, че били се грижили за сигурността, вятър. След като съм видял с очите си, как събарят църква (Всех Святих в Русе); след като знам за един "експеримент" в Русе през 60-те (!!!) години - натоварили петдесентиците през нощта вече в камиони, и им казват, че ще ги возят в Сибир! Да се отричат! Някои се отрекли, други не... Но точно как е било - не съм присъсътвал, нека някой ако знае да ме поправи. След като и пред мене разпитващият ме - пита - защо не сте спокоен- аз съм на 16-17 години. - Не съм спокоен, защото майка ми се безпокои. Тоя набира пред мене телефона, обажда се и казва - не се безпокойте, ...., синът Ви е на сигурно място в държавна сигурност! Това е морален садизъм. И сега да отдам дължимото на тоя, който ме е разпитвал - във вид на почит? Бих му го отдал другояче. И на сътрудниците му в редовете на епископи, пастори, владици, патрици - не почит, друго се полага. Но жив е Господ, Бог да им прощава. Аз пък прощавам, но не забравям какво е било.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите