"Достатъчно дълго живях в страх. " - Страх, но не от Когото трябва, а от които не трябва.

Римляни 13:7
Отдавайте на всички дължимото: комуто се дължи данък, данъка; комуто мито, митото; комуто страх, страха; комуто почит, почитта.
Кой е "комуто"?

Притчи 1:7
Страх от Господа е начало на мъдростта;

Притчи 29:25
Страхът от човека туря примка,
А който уповава на Господа ще бъде поставен на високо.

Малахия 1:6
Син почита баща си,
И слуга господаря си;
Ако, прочее, съм Аз баща, где е почитта към Мене?
И ако съм Господар, где е страхът от Мене?
Казва Господ на Силите на вас...

2 Коринтяни 5:11
И тъй, като съзнаваме, що е страхът от Господа, убеждаваме човеците...

Тези стихове достатъчни ли са да си промениш мнението?

. . .