"Апостол Павел е подчинявал тялото си, като постоянно се е борел с него по един или друг начин. За него това е представлявало една истинска война – да не би, проповядвайки на другите, самият той да се окаже неодобрен. Това не означава, че е щял да загуби вярата си, но той не е искал да се окаже неодобрен спрямо вечната награда. Искал е радостите на синовенството, когато си победител в живота си. Страхувал се е да не би да не достигне до предимствата и благословенията в хилядагодишното царство и да не получи място, по-малко от онова, което би било негово, ако не се беше поддавал на тялото си. Затова същият този човек, когато е бил разсъблечен, жестоко бит и хвърлен в тъмницата, е могъл да прославя Бога и да го хвали посред нощ. Тялото му не е било в центъра на неговия живот.

Броят на Божиите служители с наднормено тегло позори вярата. Как да се довериш на такива хора, когато те не подчиняват тялото си – а какво остава за духа? Те не могат да бъдат приети сериозно, нито пък светските хора ги приемат така, особено когато видят вярващи, компрометирани от същите желания като самите тях. Ако не осъзнаваш, че си се отдал на нещо, изграждащо у теб навик, опитай се да минеш без него през останалата част от седмицата и виж дали някъде в теб не се надига вой за удовлетворение"

Цитат от

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от cave на 25.03.05 12:48.