Нека да разгледаме епохата на Коперник*,
в която възникнаха естествените науки на новото време.

(* Николай Коперник, 1473-1543.
Още през 1507 публикува основния си трактат
„De revolutionibis orbium coelestram libri VI",
посветен на папа Павел III и останал под забрана до 1882.)

На пръв поглед би могло да изглежда така,
сякаш естествените науки и всичко онова,
което се прояви в западноевропейския духовен живот след Коперник,
действува срещу християнството.

Външните факти като че ли потвърждават това.

Католическата Църква например
държеше Коперник в т.нар. „индекс" чак до 20-те години на 19. век
и го разглеждаше като свой враг.

Но това не пречеше на Коперник да бъде
председател на епархиален съвет, т.е. каноник.

И макар че Католическата Църква изгори Джордано Бруно* на кладата,
това не му попречи той да умре като един доминиканец.

(* Джордано Бруно, 1548-1600, италиански доминиканец.
Обвинен в ерес и след седемгодишен затвор осъден и изгорен на клада.)

И двамата стигнаха до своите идеи,
изхождайки тъкмо от християнството.

Те разработиха своите идеи,
опирайки се на християнския импулс.

И зле разбира нещата онзи, който - опирайки се на Църквата - би искал
да вярва, че тези идеи не са плодове на християнството.

Да, самата Църква не успя да разпознае плодовете на християнството,
и тя трябваше да изчака 19. век,
за да отмени забраната, тегнеща върху Коперник.

Но който умее да вижда по-дълбоко в нещата,
ще признае,
че големите постижения на европейските народи,
включително и до наши дни,
са резултат от християнството и
чрез християнството погледът на хората се насочи от Земята към Небето,
какъвто беше случаят и със законите на Коперник и Джордано Бруно.

Те станаха възможни само в условията на християнската култура и
само благодарение на християнския импулс.


Р. Щайнер, "От изследването на Акаша. Петото Евангелие."

Продължението следва