Нека да продължим нататък.
Когато разглеждаме историческия живот,
същото явление изпъква пред нас още по-отчетливо.
Ето, идват следващите столетия и християнството прониква всред
европейските народи, които - примерно германските народи - се
вдъхновяват от съвършено различни религиозни представи,
и като народи представляват, поне на пръв поглед,
едно органично цяло със своите религиозни представи,
и въпреки това приеха с отворени сърца Христовия Импулс,
сякаш той беше част от техния живот.
И ако търсим с поглед най-дейните вестители на новата вяра всред
германските народи,
нима те бяха близки до средите на схоластиците и теолозите?
Съвсем не!
Тези семпли, просто устроени души отиваха всред народа
и го завладяваха по един непосредствен и вълнуващ начин.
Те умееха да подбират своите думи така,
че докосваха най-дълбоките струни на околните.
Да, тъкмо първичните, просто устроени хора тръгваха по всички посоки и
тъкмо те въздействуваха по най-силен и покъртващ начин.
Ето как напредваше християнството през вековете.
И колко удивително е, че именно същото това християнство
тласна напред образованието, науката и философията.
Ние съвсем не подценяваме тази философия,
обаче днес искаме да насочим поглед към онзи забележителен факт,
че до Средновековието християнството си пробива път всред народи,
които до този момент са носили съвършено други представи в душите си,
и въпреки това, те го приемат като нещо родно и близко.
В недалечно бъдеще,
когато се говори за разпространението на християнството,
ще се изтъкват и други важни подробности.
Говорим ли за християнския импулс, лесно ще бъдем разбрани,
ако обърнем внимание на следното:
В определен момент плодовете от напредващото християнство
се проявиха по такъв начин, че стана ясно -
разрастването на Христовия Импулс
започна да поражда истинско въодушевление.
Но колкото се приближаваме до по-новите времена,
толкова по-ясно установяваме,
че разрастването на християнството все повече и повече замира.
Р. Щайнер, "От изследването на Акаша. Петото Евангелие."
Продължението следва
|