Но ако ги разглеждаме от другата страна,
ние ще се натъкнем на интелектуално напреднали личности,
напр. Целзий, противникът на християнството,
който навремето изрече основните философски аргументи срещу християнството, валидни и днес, и стигнем до
Марк Аврелий*, стоящ на самия философски трон.
(* Марк Аврелии, 121-180 сл. Хр. Римски император (161-180 сл. Хр.).
Писал е основните си съчинения на гръцки език.)

Нека да се обърнем към онези неоплатоници с изтънчено образование,
които по онова време стигнаха до такива идеи,
спрямо които днешната философия е една детска игра
и които далеч надминаваха нашите съвременни идеи,
както по проницателност, така и по широта на кръгозора.

Нека да се обърнем и към всичко онова,
което тези духове изнесоха против християнството,
нека да си припомним логичните аргументи на
тези високо интелектуални гръцки и римски възпитаници,
отправени против християнството от гледна точка на гръцката философия.

И тогава ние ясно ще усетим:

Всички тези хора изобщо не са разбрали Христовия Импулс.

Да, ние виждаме как християнството се разпространява от личности,
които не разбират нищо от неговата същност;

срещу християнството се бори една напреднала култура,
която също не може да разбере смисъла на Христовия Импулс.

Странно:

християнството навлиза в света по такъв начин,
че неговият истински дух е неразбираем както за последователите,
така и за противниците му.

И въпреки това:

много хора носеха в душите си онази сила,
с чиято помощ този Христов Импулс пое своя победоносен ход из света.


Р. Щайнер, "От изследването на Акаша. Петото Евангелие."


Продължението следва