За отношенията между мъжа и жената ап. Павел казва: "Жени, покорявайте се на своите мъже като на Господа. Защото както мъжът е глава на жената, така и Христос е глава на Църквата".

В християнския брак мъжът трябва да бъде глава, а жената негов (допълващ го) помощник. Мъжът е длъжен да обича своята жена, както Христос, Църквата, т.е. повече от себе си, и да бъде готов да отдаде живота си за своята жена. Жената в отговор на тази самоотвержена любов трябва да се покорява на любимия. Либералната мисъл не може да се съгласи с това. Съвременните жени обикновено разсъждават така: "Не, за нищо на света! Да позволя на моя мъж да ме унижава!... Никога!..." В тези думи се крие дълбоко неразбиране, недомислие, клевета за християнския брак. Защо "унижава"? Та нали в наистина християнския брак обичащият мъж е достоен за доверие и самоотверженост!
Ако съвременният идеал за брака се състои в това, мъжът в никакъв случай да не бъде глава, тогава в търсен съпруг се превръща онзи, който не може да бъде глава. Вместо брака-двуединство, в който мъжкото начало в любовта се явява първенствуващо, се появява друг брак, в който двете страни са равноправно несамоотвержени, обичат единствено себе си, своята самост (оттук "самец" и "самка").

Бракът е възсъединение на двата пола, т.е. на двете половини в единно цяло. Но полът не е просто еднородна половина. Мъжът и жената са различни и техният брак не е просто двуединство, а нещо ново (подобно на съединението на водорода и кислорода, което създава водата). Встъпилите в брак придобиват нещо изцяло ново, което не биха могли да получат никога, ако бяха разделени. Негов символ е детето, което е реално осъществяване и двуединство (защото в него майката и бащата са едно), но и нещо ново, защото то е нова личност. У всяко дете, освен всичко това, се чувства полъхът на светостта - тяхно е Царството небесно. Детето сякаш възражда загубената святост на родителите.

Когато в брака се появят децата, мъжът и жената се променят (и то много дълбоко), превръщайки се в баща и майка. Това е пробният камък за истински брак.
Любовта между жениха и невястата се задълбочава и одухотворява в любовта между съпруга и съпругата и достига своя връх в любовта между бащата и майката.
В християнския брак децата укрепват духовната връзка между родителите. Защото мъжът вече не е само мъж, но и баща, т.е. този, без който няма и не може да има майчинство. Децата се нуждаят не само от майка, но и от баща, който майката никога не може да замени. И истинската майка чувства това, знае го, разбира го и става толкова по-добра съпруга, колкото повече е майка, колкото повече обича децата си.

В нормалния християнски брак бащата се явява духовен глава на семейството, негова опора, негова защита. Съпругата и децата се чувстват спокойни, когато бащата е вкъщи, редом с тях. В трудните житейски минути бащата дава окончателното, обмислено, изстрадано решение и поема цялата отговорност за него. Той защитава семейството при нужда юридически, морално, а ако трябва и физически. Той дава личен пример за мъжество. Той успокоява в тревогата. Той единствен остава твърд, когато всички са в отчаяние. Той е моралната сила. Той е строгият, мъдрият и висш съд в семейството. И той е самоотвержено любещият, готов да отдаде живота си за съпругата и децата, ако това е необходимо.
А жената е винаги до мъжа, винаги приятел, най-близкият, единствен по рода си помощник, "подобен", т.е. допълващ мъжа. Жената познава страни от живота, които за мъжа са недостъпни. Тя умее да погледне и оцени нещата различно. Жената винаги знае, разбира, вижда в своя мъж, умее да го успокои в минутите на душевни несгоди; разбира подсъзнателните мотиви на съпруга си често по-добре от него. Затова в тежки минути на мъжа е по-леко до жената; той черпи сили от нея; неговата рязкост се омекотява от нейната ласка, от нейните думи, дори само от присъствието є. Жената смекчава законния и парализира неправедния гняв на бащата към децата. В "семейния съвет" тя участва със свой, особен, "сърдечен" съвет.

И така в истински християнския брак любовта никога не помръква. Напротив, с годините тя се увеличава, разширява, става по-дълбока и одухотворена.