Ако гледаме на жената само като на съучастница в половия живот на мъжа, само като на майка на децата му и на помощница, това разбира се не обяснява всичко. Не обяснява защо жените са основна част от енориашите на православните и не само на православните храмове. Именно в религиозните предпоставки и корени трябва да се търсят изворите на женската тайна.

Човекът е космическо същество: космосът не му е чужд. Човекът е част от Творението. Но човекът не е просто един от биологичните видове - той е и богословско понятие. Има човек, един човек и две начала в него - мъжко и женско. „Когато Бог сътвори човека, създаде го по подобие Божие, мъж и жена ги сътвори и ги благослови, и им даде име „човек” в деня на тяхното сътворение (Бит. 5:1-2). Бог-Троица сътворява „човека по Свой образ” (Бит.1:27), и ето образа, по който е бил създаден човекът - това е Синът Божи, Словото, Което „беше в начало у Бога. Всичко чрез Него стана” (Ин.1:2-3). Този първообраз - Христос - е образ на Единия Бог в Неговата цялостност. Вие не може да ми покажете просто човек, можете да ми покажете мъж или жена. „Човек” това е мистично, метафизично понятие.

Но ние, християните, знаем също така, че Бог е не само Един, но и Троичен, Триединен. Отец-Монархос, се разкрива като източник на Ипостасите и Той им дава различието. Нека проследим различията на Ипостасите, проектирайки ги условно върху човека.

В настоящото изложение само ще се докоснем до богословието на образа Божи в човека. Иисус Христос - въплътилото се Слово в Своето човечество е мъж, който бил обрязан и това събитие се отбелязва в Църквата като празник. Тогава женското начало в човека се намира в особената връзка със Светия Дух, Който „живее” в Църквата. Както двуединството на Сина и Духа изразява Отца, така и двуединството на мъжа и жената изразява единството на човека.

Преп. Исаак Сирин пише, че Бог сътворил ангелите в мълчание. Сътворяването на човека обаче не прилича на сътворяването на ангелите и дори на целия свят. Поставен на границата между духовното и вещественото, човекът съединява в себе си всички страни на живота, всички страни на света и поради това представлява хармония, съставена от различни звуци. В своя пролог към човешката история Библията веднага представя тайната на човешкото същество като неразделно цяло - преди всичко като тайна на обърнатите едно към друго лица. Библията разказва за създаването на човека по следния начин: „Рече Бог: да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие; и да господарува над морските риби” (Бит. 1:26). И по-натам: „И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божи образ го сътвори, мъж и жена ги сътвори” (Бит.1:27).

Библията ни дава и друго повествование - защо и как е била създадена първата съпружеска двойка.

„И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа... И каза Господ Бог: не е добро за човека да бъде сам; да му сътворим помощник, нему подобен... И даде Господ Бог на човека дълбок сън; и когато заспа той, взе едно от ребрата му и запълни онова място с плът. И създаде Господ Бог от реброто, взето от човека, жена, и я заведе при човека. И рече човекът: ето, това е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарича жена, защото е взета от мъжа (си)” (Бит. 2:7,18,21-23).

И така, първите думи, които мъжът казва на своята жена, са: „кост от костите ми и плът от плътта ми” - колко много приличат те на думите, с които майката се обръща към своето дете. Тяхното поетическо вдъхновение е насочено към това да подчертае, че сътворяването на Ева по същество не е сътворяване, а детераждане. Ева се отделя от човека-Адам. Св. отци в тълкуванията си сближават изхождането на Св. Дух с това, което те наричат „изхождане” на Ева - различна от Адам, но имаща една и съща природа с него. Това означава, че когато творческият акт на Бога призовава Адам към живот, Адам вече е съдържал в себе си своята съставна част, своята половина - Ева. Сътворяването на Адам - а Адам в древноеврейския, библейски език е събирателен термин за човек - е сътворяване на първоначалната човешка клетка, човекът като мъже-жени, мъжките и женските елементи в тяхната първоначална слитност преди диференцирането им. Бог е разделил половете, затова и хермафродитството предизвиква у нас интуитивно отвращение.

В гл. 5 на Посланието към Ефесяни са знаменитите думи на св. ап. Павел, касаещи отношенията между мъжете и жените: „Мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата... ние сме членове на тялото Му - от плътта Му и от костите Му. „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си, и ще бъдат двамата една плът”.Тази тайна е велика” (Еф. 5: 23, 30-32).

Взаимоотношенията между мъжа и жената според Божия замисъл - това са преди всичко отношенията между Христос и Неговата Църква. Ето истинския религиозен смисъл на съществуването на мъжете и жените - Христос и Неговата Църква. Тези отношения са вътрешното основание за сътворяването на света. Ето защо отношенията между Яхве и Израил се описват като брак, чийто образ с такова величие е представен в „Песен на песните”. Следователно именно в образа на Божествения трябва да търсим единственото правилно разрешение на човешките отношения.

Архиепископ Константин (Горянов)