Ако трябваше кръщението, например, да се извършва от жени, защо тогава Господ Иисус Христос не бе кръстен от собствената Си майка, а от Йоан Предтеча ? И когато изпращаше Апостолите да кръщават, защо не изпрати и жени със същата задача ? Никъде обаче Той не е заръчал, нито писмено е предал такова нещо.

Така че достойнството на свещенството и по последование, и по позволение за извършване на светите тайнства Господ даде единствено на светите апостоли и посредством тях - на епископите, и на презвитерите в Църквата.

Достойно за внимание е и това, че Господ на Тайната вечеря, на която установи тайнство Евхаристия, и на която присъстваха единствено дванадесетте Негови ученици, поръча само на тях: "Това правете за Мой спомен" (Лук 22: 19), т. е., това да правите и вие, за да носите в паметта си и паметта на тези, които идват след това Моята кръстна жертва, която принесох за вас, така и Изкуплението и Спасението, които получихте с тази жертва.

Наистина - всеизвестно е мястото и почитта на Богородица в Църквата. Нито един мъж не получи такава слава, която получи Пресветата Дева - без Богородица, новата Ева, Христос нямаше да се роди като човек. По Божий Промисъл, нужно бе да се намери една пресвета жена, неопетнена, пречиста, благословена, която да предостави доброволно цялото си същество, своята воля на Бога, за да се въплъти Синът на Бога; нея Светият Дух освети и направи “убежище на Бог Слово”, дворец и престол на царстващия Христос.

Въпреки това самата Богородица, майката на Господа, която даде под наем пречистата си плът на Сина и Словото на Бога, когато трябваше Той да се въплати и да се извърши тайнството на нашето спасение;Пресветата Дева, която заемаше особено място в апостолската Църква и която се удостои толкова много още на земята, колкото никой друг човек в историята на човечеството; тая, която е “по-честита от херувимите и несравнимо по-славна от серафимите” - накратко: въпреки достойнството й на Богородица, с което подобава да я почитаме, - въпреки това, тя не прие свещеническо служение. Христос, нейният Син, не й даде тази благодат, която предостави единствено на Апосталите. Фактът обаче, че тя бе лишена от свещенството изобщо НЕ я умали В ИЕРАРХИЯТА на Църквата.



На лице са и две други събития от живота на Пресвета Богородица, които подкрепят мнението на Църквата да не се ръкополагат жени:

а) На Тайната Вечеря, в “горницата”, където Господ установи тайнството на божествената Евхаристия и заръча на апостолите да го извършват, не присъстваше Пресветата Дева. Присъстващите бяха само дванадесетте ученици, апостолите на Господа (вж. Марк 12: 15; Лука 22: 11 сл.).

б) На Петдесетница, при слизането на Дух Свети в “горницата” (на горния етаж на къщата) бях събрани в едно сърце всички вярващи, като по този начин бяха причастни и благочестивите жени, които следваха Господа от Галилея и с Мария, майката на Иисус (Деян 1: 13, 14). Следователно и те са причастни на благодатта, и самата Пресвета Богородица, над която изобилно се изля благодатта на Светия Дух; причастни бяха и всички мъже, които присъстваха (Деян 2: 1-4). Докато благодатта и даровете на Светия Дух получиха всички вярващи - мъже и жени, то личната благодат да извършват светите Тайнства получиха с а м о апостолите.





Обобщение: Неръкоположенито на жени в тайнството свещенство, е изяснено в следните няколко основополагащи тези:

а) Примерът на нашия Господ Иисус Христос, Който не избра нито една жена “като една от апостолите”.

б) “Примерът на Богородица, която не упражняваше свещеническо служение” в Църквата, въпреки, че се удостои да стане майка на “въплътеното Слово Божие”.

в) “Апостолското предание”, съгласно с което апостолите, следвайки примера на Господа, “никога не ръкоположиха жени за лично свещенство в Църквата”.

г) “Някои тези в учението на ап. Павел относно мясното на жените в Църквата”

д) “По критерия на аналога”, по който беше редно, ако се позволеше свещеническо служение на жени, тогава трябваше “първоначално такова служение да е било предоставено на самата Богородица”.



И точно тук обаче се проявява любовта, почитта и уважението към жената: въпреки че не й се дава благодатта на свещенството, Църкавата използвала жените в служението на “дяконисите” или “вдовиците” - служения, които обаче нямат сакраментален характер. Дяконисите, както пише незабравимият академик и преподавател в Богословския Факултет на Атинския Университет Йоан Н. Кармирис, не са били “ръкоположени членове на клира”, които са принадлежали към първата степен на свещенството (т. е., дяконството), макар и “в някои исторически моменти и географски места изглежда злоупотребително те са упражнявали и литургическо служение без да бъдат ръкоположени със сответното тайнство”. Жените, продължава Кармирис, в древната Църква не са упражнявали “в конкретния смисъл и чисто свещенно-дяконско служение”, а само служение “на дяконисите и монахините”, тъй като “са били лишени от тайнство свещенство”. Затова, заключва професорЙоан Кармирис, не трябва да се смесва чисто спомагателната функция и дейност в Църквата “най-вече тази на дяконисите с това на дяконите - първата степен в свещеническото служение”

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите