И наистина, за отправна точка аз бих желал да си послужа с това,
че в недалечно време, дори и в основното училище,
науката, известна под името „история",
ще се преподава по съвършено друг начин,
отколкото досега.

Няма никакво съмнение - и през следващите дни
ние ще се убедим в това, - че в бъдещите исторически проучвания
понятието за Христос, представата за Христос,
ще играе много по-важна роля,
дори и с оглед на най-елементарни исторически обзори,
отколкото това става днес.

Аз добре съзнавам, че току-що казаното изречение
съдържа в себе си нещо твърде парадоксално.

Нека да се замислим все пак,
че далеч не е нужно да се връщаме в отдавна отминали епохи,
за да открием
как безброй човешки сърца отправяха своите чувства към Христос
по един много по-интензивен начин,
отколкото днес вършат това дори и най-образованите
християни от западноевропейските страни.

В миналите епохи всичко това се постигаше в много по-голяма степен
и с много по-голям размах.

Ако обгърнем с поглед съвременната литература
и размислим върху основните интереси
на днешните хора и върху техните предпочитания,
ние ще добием впечатлението,
че ентусиазмът и душевният трепет,
свързани с представата за Христос,
са в известен упадък
и този упадък е особено подчертан всред онези среди,
които претендират за някакво образование,
произтичащо от съвременната епоха.

Но както вече изтъкнах,
тъкмо съвременната епоха ще работи за това,
щото занапред представата за Христос
да играе много по-важна роля
при разглеждането на общочовешката история,
отколкото досега.

Нима тук не сме изправени пред едно пълно противоречие?

Р. Щайнер, "От изследването на Акаша. Петото Евангелие."

Продължението следва