Антихрист
"Що е добро? - Всичко, от което в човека нараства усещането за сила, волята за власт, могъществото.
Що е лошо? - Всичко, което произлиза от слабостта.
Що е щастие? - Усещането за увеличаващата се сила, власт, усещането, че е преодоляно новото препятствие.
Нека гинат слабите и уродливите! - това е първата заповед на нашето човеколюбие. Трябва дори да им се помага да гинат.
Кое е по-вредно от всеки порок? - Да се съчувства на слабите и на сакатите - християнтството...
Християнството е вземало страна на всичко слабо, низко, уродливо; то е издигнало за свой идеал противоположното на инстинктите за съхранение на живота. Християнството е погубило разума даже на най-силни духом натури, учейки ги да приемат като заблуда, изкушение, грях най-висшите духовни ценности.
Наричат християнството религия на състраданието. Състрадавайки,отслабваме. Състраданието многократно увеличава загубата на сила, страданията и без това не струват скъпо. Хората са се осмелили да нарекат състраданието добродетел, а за всеки благороден морал състраданието е слабост.
Исус умира по своя вина и няма основание да се твърди, че е умрял, за да изкупи вината на другите.
Думите на Павел : "...ако Христос не е възкръснал, то...напразна е и нашата вяра"...И изведнъж с един замах Евангелието се превръща в най-презряното несбъднато обещание, в най-безсрамното учение за личното безсмъртие.
Въображаема телеология : "цалство божие", "Страшният съд", "вечен живот"...Когато измислят понятието природа като противопоставяща се на бога, природата, естественото става синоним на презряното - целият въображаем свят на християнството е изграден върху ненавистта към природата (действителността), той изразява най-дълбока неудовлетвореност от реалното...И с това се обяснява всичко. Кой е заинтересован така фиктивно да избяга от действителността? Този, който страда от нея. "
Е..мисля, че тези извадки от книгата са достатъчно красноречиви.
|