Добре, че тук, за разлика от православния форум, вратата е отворена за всички! Благодаря ви за "по-широката кройка"!
Аз определено не мога да се нарека "християнин" в смисъла, в който се разбира обикновено. И въпреки това усещам, че в самото начало това е било нещо велико, нещо дълбоко свещено...
Как обаче да разбера къде нещата са се объркали? Не съм толкова дълбок провидец, за да знам точно къде. Но за мен - и считам че за всеки непредубеден изследовател - е ясно, че объркването сега е голямо. Исус Христос нищо не е писал, как може да има гаранция, че учениците му са предали всичко вярно? Дори и да са имали доброто желание, може не всичко да са разбрали, както трябва. И как да си обясним, че отначало христианството е било преследвано, а после е въздигнато в ранг на държавна религия в толкова европейски страни? Не е ли с цената на редица изопачавания? Не? А откъде тогава идват Инквизицията, отхвърлянето на медитацията, вегетарианството и въздържането от вино (прочистващи тялото и духа и, както се се оказва, добри лечебни прийоми), анатемосването на всички другомислещи като сатанисти, и то само въз основа на техни думи (ако наистина гледаме делата, няма да правим прибързани изводи, а ще видим, че между "езичниците" по цял свят има доста висок процент хора, които на практика живеят по-христовоподобно, отколкото повечето т.нар. христиани).
Защо има хиляди църкви, които наричат себе си "християнски" и всяка от тях претендира за най-голяма или дори единствена автентичност? Сигурен съм, че във всяка от тях има искрени и добродетелни хора - какво им пречи да се обединят, а вместо това вярват в онова, което им се казва - че икуменизмът бил от Сатаната! Той би могъл да бъде, разбира се, на неприемлива по принцип основа, но иначе като термин си означава единство. Ако е обединение въз основа на фундаменталните христиански ценности, които в основни линии са едни и същи в тези хиляди църкви, какво му е лошото!? Май че отново техните вождове спекулират с доверието им и се държат повече като политици, воюващи за ръководно място под слънцето, отколкото като истински духовни пастири.
Струва ми се, че действителните светци от всички религии си приличат повече, отколкото техните последователи се стремят да покажат. Това, разбира се, е егоистично - изтъкват себе си чрез изтъкваното като уникално величие на своя Учител.
И отново, без да карам никого да приеме това мое определение, според мен истинската религия (духовността) би следвало да е на първо място откровеност към себе си и Бога и едва на второ и трето място - теологични постулати и обичаи. А искреността означава да кажеш: "Господи, не знам дали съм близо до Истината, но да бъде Твоята воля!" И тогава ще постъпваш по-духовно, тъй като няма да заклеймяваш друговерците - може би Господ няма да ги осъди, а ще реши, че в някои отношения са по-прави от теб? Не е ли съветвал и Исус - "не съдете, за да не бъдете съдени"? Та нали ако самата сърцевина на християнството, която винаги е привличала хората (привлича и мен) - Любовта - се сгромоляса в практическия ни живот, ще бъде твърде нагло да претендираме за Небесното царство, само въз основа на формалната ни принадлежност към предполагаемо най-добрата религия или църква?
Знам, че някои ще се подразнят от тези ми въпроси, но аз ги задавам наистина с уважение и от стремеж към откриване на Истината - доколкото Бог ни позволи да открехнем булото...
|