ИЗВАДКИ ОТ КНИГАТА „ВЛАСТТА НА МАМОНА” ОТ ВОЛЕН СИДЕРОВ

Защо не може да има „юдео-християнство". Евреи ли са Авраам и Мойсей?

В масовата култура на XXI век съществува една наложена вече теза. Че т. нар. юдаизъм е първата монотеистична религия. Че древните юдеи първи отхвърлили многобожието и приели поклонението на един единствен бог. Това се опровергава от самия Стар Завет, части от които влизат и до днес в свещените книги на еврейството - Тората. За християните свещени са книгите на Стария (50) и Новия Завет (27) - общо 77 книги. От тях канонични (боговдъхновени за вярващия християнин са всички книги на Новия Завет и 39 от книгите на Стария Завет без следните 11: Книга втора Ездра, Юдит, Първа Макавейска, Трета Макавейска, Премъдрост Соломонова, Премъдрост на Иисуса, син Си-рахов, Товит, Послание на Иеремия, Варух и Трета книга на Ездра.)
Всеки пристъпил към вярата християнин днес трябва да знае: първо, че терминът „юдео-християнство" е спекулативен и лъжлив. Не може да има сложно съставна дума от две противоположни по същността си тези. Юдейството, насаждано от фарисейската и садукейска върхушка, от самото начало на съществуването си е базирано на поклонение пред един шовинистичен, расистки и чисто материален, земен начин на общуване с Бога. Християнството е следване на учението на Иисус да се отнасяме с хората така, както бихме искали те да се отнасят с нас. Без разлика в народността и принадлежността им към някаква каста. В книгите на Стария Завет няма да намерим пояснение за царството Божие. Няма да срещнем наставления за грижа за безсмъртната душа на човек, която застава на Божи съд след раздялата с материалното си тяло. А това е сърцевина на религиозността във всичките й днешни разновидности. Дори най-отдалечилите се от простите и безгрешни наставления на Христос днешни секти и учения, водят битки за човешки души. Търсят начин да внушат на последователите си, че именно тяхната „църква" осигурява най-желаното и търсено чрез вярата нещо от хората - безсмъртието.
В Стария завет за безсмъртие на душата могат да се намерят само индиректни намеци. Там съглашението с Бога води не до спасяване на индивидуалната човешка душа, а до завладяване на нови земи и богатства от народа, който е сключил завета. Така се приема Божия закон от част от племената, потомци на Ной. Ной не е евреин и няма как да бъде, тъй като етносът е по-късен белег за характеристика на човечеството. При Ной наказанието Божие и шансът след това за нов живот е въпрос на морал, на спазване и нарушаване на морала. Не на принадлежност към това или онова племе. При Авраам - баща на народите, въпросът стои по същия начин. Въпреки, че днес наричащите себе си „евреи" сочат Авраам за свой прародител, то със същият успех могат да го посочат и воюващите с „евреите" палестинци, всички разновидности на арабските народи, неарабските народи и дори финландците. Защото в Първата книга на Стария Завет - Битие, глава шестнайсета се разказва как Авраам създава потомство от „египтянката Агар". Това потомство сигурно се е размножило, така че днес народите на Египет и доста страни около него могат да претендират за синове на Ав-раам, така, както това правят евреите. Аврам става „Авра-ам", тоест „баща на много народи" след завета си с Господ. Не на един, а на много народи - според Битие, глава 17/4.
Впрочем ако четем модерните западни тълкуватели на еврейската история, Аврам е просто силно амбицирай да създаде народ мъж, който си е въобразил, че е сключил завет с Бога. Така смята Макс Даймънт, американски евреин, автор на книгата „Евреи, Бог, история", издадена от българското еврейско сдружение „Шалом". Даймънт нарича на езика на психиатрите завета на Аврам с Бога „проекция" -тоест, натрапчива, нередна мисъл, която не искаш да приемеш за своя, но ти харесва и я приписваш на друг, за да заобиколиш дискомфорта. Ето как един еврейски автор като Даймънт описва „първосъздателя на много народи, сред които и еврейския Авраам" почти като един психопат и то в книга, издадена от еврейски център у нас: „Хората, които имат такива халюцинации, не са задължително невротични или психично болни, може само да са силно напрегнати или вдъхновени. Следователно от гледна точка на психоанализата, вероятно у Аврам се е зародила идеята за договор с Всемогъщия отец, представен като Йехова, и той е проектирал в този образ на Бащата собственото си желание да опази бъдещите поколения на децата си и на децата на децата си"16. Виждаме, че у днешните евреи-материа-листи идеята за Бог е no-скоро психореакция на подсъзнанието, отколкото вяра и религия. Но не е ли било така и у техните далечни предци?
Знам, че много хора ще се стреснат при следващите думи, но е условно да наречем „евреин" дори Мойсей. Той е намерено дете и според Изход, глава втора, е „от Левиевото племе". По-нататък обаче, в Стария завет - в Книга Първа на Паралипоменон, която представя геналогията на израилевите водачи, в глава 23, стих 14 се казва ясно: „А Мойсей, човек Божий и синовете му БЯХА ПРИЧИСЛЕНИ КЪМ ЛЕВИЕВОТО КОЛЯНО". Това „причисляване" става при преброяването на израилевия народ по заповед на цар Давид, тоест около 300 години след смъртта на самия Мойсей. Тогава юдеите тръгват да подреждат исторически хоронологията си, тъй като за първи път имат мощна държава и цар.

Юдаизмът до Христос е непрекъснат отказ от Бога в полза на Мамона

Епохата на съдиите предхожда създаването на Израелско царство. Начело на юдеите застават водачи - съдии, които трябва да са носители на морала. Така ли е? Наследникът Мойсей става Иисус Навин, който е негов достоен приемник. Той повежда синовете Израилеви. От книгата Иисус Навин обаче става ясно, че „синовете Израилеви сториха голямо престъпление" и че „гневът Господен се разпали против синовете Израилеви." Тоест пророчеството на Мойсей, че веднага след смъртта му юдеите ще се развратят, става реалност.
Иисус Навин полага огромни усилия да върне моралното начало у евреите. Дори отново сключва завет с Бога чрез обрязване. След смъртта му обаче, разпадът тръгва отново. Поклонението пред Мамона закипява с пълна сила: „Тогава Израилевите синове почнаха да правят зло пред Господа и да служат на Вааловци"; „И оставиха Господа, Бога на отците си, Който ги бе извел из земята Египетска, и се обърнаха към други богове на околните тем народи, и почнаха да им се покланят, и разгневиха Господа"; „И оставиха Господа и почнаха да служат на Ваала и разни Астарти".
Този рефрен ще прочетем нататък стотици пъти в Стария Завет. Сам Господ издига съдии, които да водят народа, но той ги отхвърля или загърбва: „Но щом умреше съдията, те изново почваха да живеят по-лошо от бащите си, като отиваха след други богове да им служат и да им се покланят. Не преставаха от делата си (не отстъпваха) от лошия си път".
Това потвърждение, че юдейското племе има вродено влечение към идолите и лъжливите кумири на Мамона се повтаря буквално на всяка страница от книгата Съдии Израилеви. В глава трета това са стих 5, 6 и 7 - описващи как „синовете Израилеви сториха зло пред очите на Господа". Само след пет стиха - в стих 12, се повтаря пак: „Синовете Израилеви почнаха пак да вършат зло пред очите на Господа...". За наказание ги завладява моавският цар. Издигналият се за спасител юдей Аод успява да въведе някакъв ред в почитането на закона и става „съдия", но за малко. „Когато умря Аод, Израилевите синове почнаха пак да вършат зло пред очите на Господа". Те пак избират нови богове и идоли, както свидетелства стих 8 от глава пета на „Съдии". Така ги завладяват ханаанците. Следващата, шеста глава на „Съдии" започва с познатия рефрен: „Израилевите синове почнаха пак да вършат зло пред очите на Господа и Господ ги предаде в ръцете на мидиамци за седем години"26. Човек започва да се пита кога всъщност са спирали да вършат зло Израилевите синове, та да „почват пак". Дали пък Господ не вижда в тяхно лице най-упорития материал за превъзпитание, най-силната крепост на мамониз-ма и идолопоклонничеството и това не разпалва амбицията му. С други думи - ако успее с тях, ще успее и с всички племена. Тези мисли може би звучат богохулно, но идват сами в главата на всеки, който се запознае с хилядолетната (уви, неуспешна) битка за обръщане душите на еврейство-то към Бога, а не към Мамона.
Следващото робство на израилевите синове е прекъснато от поредния опит на боголюбив и храбър водач - Гидеон. Той избавя народа си и се опитва да го обърне към вярата, но пак за кратко. Страстта към кланянето на Ваал и другите разновидности на тъмните сили е неизтребима у юдейското племе: „След като Гидеон умря, Израилевите синове пак почнаха да ходят блудно подир Вааловци и си поставиха за бог Ваалверита".
Фактите сочат, че вярата на старите юдеи не е монотеизъм
При този рецидивизъм, просто е необяснимо защо с такъв патос днешните еврейски автори защитават тезата, че именно те, евреите поставили началото на монотеизма и духовното начало в религиозно-философската мисъл. Както пише например американската еврейска авторка Сара Айзъксън: „Юдаизмът има уникален духовен облик, отличаващ се по принципите си от другите основни религии". Да, вярно е, можем да добавим, изследвайки Библията, но заради това, че юдаизмът е в основата си отказ да се приеме Бога. Едно почти непрекъснато поклонение на Мамона, с което се отличава от другите религии. И че е бил такъв от момента на създаването и продължава да е такъв до днешни дни, както ще видим по-нататък.
Наследниците на Гидеон лидерстват по няколко години, но не променят посоката на вярата у юдейското племе. Самите те са с нисък морал и не се спират пред масови убийства на съплеменници - съперници за властта. Например Авимелех, който идва на власт след Гидеон. Той избива седемдесет сина на Иероваал, кандидати за лидери -конкуренти. Него пък го убива жена с камък в главата в кулата, където юдейския народ се кланя на любимата си богиня Ваалверита. След Авималех идва Тол, син на Туя от Исахаровото коляно. Той властва 23 години, след него идва Иаир от Галаад, съдийства 22 години. И при двамата владетели моралният разпад продължава: „Израилевите синове продължаваха да правят зло пред очите на Господа и служеха на разни Вааловци и Астарти и на боговете арамейски, и на боговете сидонски, и на боговете моавски, и на боговете амонитски, и на боговете филистимски, а Господа оставиха и Му не служеха".
Следващият водач на юдеите е Иафтай, галаадец, син на блудница. Той води някакви битки за независимост но само 6 години, умира, след него се редуват: Есевон от Вит-леем за 7 години, Елон за 10 години, Авдон за 8 години. През цялото това време юдеите са всичко друго, но не и „монотеистичен" правоверен народ. Този период, обхващащ десетки владетели и поколения е обобщен от стих 1 на глава 13 на Съдии така: „Израилевите синове продължаваха да правят зло пред очите на Господа, и Господ ги предаде в ръцете на филистимците за през четирийсет години."
Следва нов опит за някакво спасение чрез зачеването на безплодната дотогава жена на Маной с Божия помощ. Ражда се Самсон. С помощта на Дух Господен Самсон върши невероятни подвизи в продължение на 20 години. Това обаче не обръща юдеите в служене на Господа. След смъртта му цари морална и държавническа анархия: „В ония дни Израил нямаше цар, всеки правеше каквото смяташе за право". Това и при най-добро желание не може да се нарече „монотеизъм" и богоизбрано поведение. Така безславно приключва първият период от еврейската история, наречен „Период на съдиите". Както видяхме в него отделни личности за съвсем кратко правят опити да вдъхнат вяра в Бога у евреите. Не успяват.

Защо християнството не може да бъде производно на т. нар. Юдаизъм

Всъщност, можем ли до началото на новата ера да гово¬рим, че има такава религия, наречена „юдаизъм"? А след това? Доколко са верни днес арогантните изказвания на антихристиански настроени общественици като шефа на орга¬низацията на евреите в България, масонът Емил Кало, бив¬ша комунистическа номенклатура, който пише в писмо до в. „Монитор" през 1999 г., че християнството не е нищо по¬вече от секта, произлязла от юдаизма. От кой юдаизъм, пи¬таме? От идолопокронничеството, практикувано над 1000 години от юдеите почти непрекъснато? Както свидетелства Старият Завет. Може би от човешките жертвоприношения пред Молох, от покланянето пред Златния Телец, което юдеите не спрели да извършват от момента на приемането на скрижалите от Мойсей до момента на съда, който фари¬сеите устройват над Христос като над опасен за властта им разобличител? Защото Старият и Новият Завет рисуват юдаизма до Христос именно така - едно перманентно идо¬лопоклонничество, която няма как да роди евангелския за¬вет на Иисус. Не е възможно тези, които отхвърлят Творе¬ца цяло хилядолетие, да са почва за църквата на Сина Му.
- След Христос пък, юдеите развиват талмудическото и кабалистичното учение, което има една основна идея, про¬низваща всички трудове на талмудистите - отричане и яростно, злостно хулене на Спасителя Христос и християн¬ската църква. Няма как от отрицателите на християнството да възникне „сектата" християнство, както твърди Кало и подобните на него. Тъй че не е възможно християнството да произлиза от т. нар. юдаизъм, защото самото то е отри¬цание на това, което юдаизмът е бил и продължава да бъде. Огромна нелепост е и терминът „юдео-християнство", с който съвременни спекуланти се опитват да принизят християнството.


А какво е „юдаизъм” всъщност - религия или расова теория? Защо няма учебник по „юдаизъм"?

Ако питате днес кой е основоположник на расизма, все¬ки втори минувач по улиците на Ню Йорк, Лондон, Париж, Делхи, Лагос или Кейптаун ще ви каже „Хитлер". Вярно ли е това? Категорично не, но световната медийна и обра¬зователна пропаганда през последните 50-60 години, която е в ръцете на еврейски магнати, е свършила своята работа. Набила е в съзнанието на милиони и милиони ученици и след това студенти, че Адолф Хитлер е изобретател на ге¬ноцида, расовата теория и елитарното мислене. Че той и неговата клика са наложили тезата за „богоизбрания" на¬род - германския, или за арийската раса, за която останала¬та част от човечеството е тор.
Груба грешка, неистина и невежество. Расовата теория в най-чист вид се създава от еврейската върхушка векове преди новата ера. От левитите - жреческата върхушка на юдейското племе. Те формирали и двете крила на еврейс¬кия елит, наречени партии на садукеите и на фарисеите. Първите били здрави материалисти, не приемали безсмър¬тието на душата и задгробния живот, залагали всичко на материалните ценности, които придобиваш тук и сега. Вто¬рите били по-задълбочени духовно, предполагали наличие на нематериална душа у човека, но били решили въпроса с избора на Бог по своему. За фарисеите същестувало само учението за “богоизбрания" народ и месията, когото те виждали като земен цар, водач, който поставя еврейството над останалите народи и ги поробва материално.
Това е елитарна ксенофобска, расистка и богоборческа философия, която обаче остава непозната и до днес на ши¬роката публика. Всеки гражданин на англоезична, рускоезична, китайскоезична или френскоезична страна може да намери на своя роден език основните свещени книги на го¬лемите световни религии - християнство и ислям. Те се превеждат и издават без съкращения и бели полета по тях. Който търси и обяснителна литература към тях, може да намери тонове от нея. Същестуват богословски факултети или университети, които запознават свободно всеки же¬лаещ с историята на християнството и исляма, както и с техните принципи.
Обикновено енциклопедиите сочат като трета основна монотеистична религия юдаизма. Опитайте се да намерите литература по „юдаизъм". Учебник по юдаизъм, така да се каже, основи на юдаизма. Няма да откриете такова пособие, публикувано свободно на някой от най-използваните езици на Земята и предназначено за най-широка публика. Нито пък може да се запишете да учите „юдаизъм" някъде, ако не сте евреин, така както студентът по богословие в една православна страна изучава от начало до край основите на православието, без да го питат каква е майка му. Всъщност днес не можеш да станеш и гражданин на Израел, ако не си евреин по произход, каквото и да означава това.
Античната юдейска върхушка краде елитарната теория и практика на Вавилон
За да създадеш елитарна доктрина и да я прилагаш, нужно на първо място да оформиш теза за богоизбраност на групата, на която разчиташ. За древните юдейски водачи това не е било трудно. Те са имали наготово огромна даде¬ност. Върху племето им наистина е спусната Божия благо¬дат, която за съжаление то не оправдава. Само че юдейски-те лидери превръщат дефекта в ефект. Стъпвайки на пред¬сказанията на старозаветните пророци: Илия, Исая, Дани¬ил, Иеремия, сектата на левитите деформира тезата за Спа¬сителя в доктрина за юдейския месия, който трябва да дойде на земята, за да направи юдейския народ (забележете -расова и етническа ксенофобска теория за превъзходство на възраст 3000 години!) владетел на материалните ценности на другите народи. Въпреки многобройните уроци, дадени на жителите на Юдейското и Израелското царства, техните водачи са в мнозинството си богохулници и богоостъпници. Както видяхме по-горе за един период от 700-800 години - от Мойсей до падането на Йерусалим под вавилонски плен и разрушаването на Първия храм, само 12 от общо 50 видни съдии и царе са живели и ръководили по Бога. Другите са водели народа си към идолопоклонничество и преклонение пред Мамона.
При такава стабилна основа на богоборчество, няма начин елитът на юдейството да не стигне до кулминацията на своето отклонение от Бога с отхвърлянето на Христос. Но откъде идва елитарната доктрина? Оригинален продукт на левитите ли е, или е заимствай от по-стари и мощни цивилизации?
Фактите говорят че верен е вторият вариант. Питате ли се защо американските войски допуснаха разграбването на историческия музей в Багдад след падането на града през април 2003 г.? Те имаха абсолютната власт и възможност да опазят неизмеримите като археологическа стойност експонати, датиращи отпреди 5000 години. Войниците на Буш обаче демонстративно оттеглиха бронираната си техника, след като първо я бяха разположили около музея. От десетки коментари в западната преса стана ясно, че умишлено е дадена зелена улица на мародерите, които са били първокласни познавачи на музейни ценности, а не улични крадци. Експерти на ЮНЕСКО се събраха веднага след нанесения от САЩ удар върху световната култура и осъдиха поведението на американската администрация Шефът на комисията за културни ценности към президента на САЩ Мартин Съливан дори подаде оставка в знак на протест срещу съучастието на щатски военни в разграбването на музея.
Но премълчаваната истина в цялата мрежа на това престъпление срещу човечеството е фактът, че войната на Буш срещу Ирак през март-април 2003 г. беше еврейска война. Защото, както каза през декември 2002 г. представителят на династията Хабсбург - Ото фон Хабсбург, депутат в Европарламента пред австрийското списание „Цур Цайт": „Пентагонът е една юдейска институция".
Американски сенатори като Морън също бяха против нападението срещу Ирак без санкции на Съвета за сигурност, като подкрепяха тезата си аргумента, че за тази война натиска най-вече еврейското лоби в САЩ. А то, както знаем, е влиятелно. Ариел Шарон, премиер на Израел в момента (2003 г), дори беше казал директно в Кнесета преди няколко години, че „САЩ правят каквото кажем ние".
Това вече обяснява защо хилядолетни експонати от музея в Багдад бяха разграбени пред очите на американската армия. Една еврейска война би била насочена освен срещу Ирак на Саддам като крепост на палестинската кауза, но също и срещу историческите факти от Месопотамия, които все още пречат да се изгради фалшифицирана история на античното еврейство и то да бъде представяно като като автор на „първата монотеистична религия", на първата едва ли не писана история на човечеството. Което просто не е така. Проблемът е, че повечето доказателства за по-древни от еврейската идеология са на територията на днешен Ирак. Там, край опожарения от американците Мосул е била древната Ниневия.
Още в през XIX век е открита библиотеката на Ниневия, построена при цар Ашурбанипал през VII век пр. Хр. Над 20000 текстове върху глинени плочки са изровени от английски археолози. Сред тях е известният „Епос за Гилгамеш”, написан с 300 четириредия върху дванадесет огромни глинени плочи. За щастие, находките са отнесени и запазени в Британския музей, а епосът за Гилгамеш, написан на акадски език повече от 2000 години преди Христос, е разчетен в началото на XX век. В този шумерски епос е разказана цялата история за потопа и спасяването на един праведник заедно със семейството му и необходимите животни. Това е Утнапищи, когото бог Еа надарява с безсмъртие след потопа. Именно към него пътува с много перипетии Гилгамеш. Той търси тайната на безсмъртието и се надява да я получи от Утнапищи. Безсмъртие Утнапищи не му дава, но му посочва как да извади от дъното на океана чудотворно цвете, което дава вечна младост. В момента когато Гилгамеш го изважда обаче, змия му го открадва. Така той стига до извода, че физическото безсмъртие не е предопределено за хората и те трябва да се радват и оценяват това, което имат приживе. И да не се вживяват в ролята на богове.
Тази поучителна притча, разказана и запазена векове преди написването на библейските текстове доказва следното: Че историята за потопа не е „еврейска", а общочовешка. Просто до нас е стигнал арамейският запис за това събитие, който е представен по-късно като „еврейски". (Разкопките, направено от сър Чарлз Уоли през 1929 г. при Тел ал Муайар в южен Ирак разкриха, че там е бил е библейският Ур. и установиха геологически доказателства за мащабно наводнение). Второ - че тази история е истинска, че тя се е случвала. И трето - че на смъртния човек не е дадено да се прави на Бог и опита ли се, го чака наказание.
Последната проста поука не се възприема от юдейската върхушка, на която иначе й харесва животът във Вавилон по време на т. нар. плен. Логично е да й се хареса, тъй като властниците в древна Месопотамия (както и в Египет впрочем) били обожествявани. А покорителят е повече от благосклонен към поробените юдеи. В „Еврейска история" се описва как синът на Навуходоносор - Илородам дава царски почести на „пленения" юдейски цар Йехония: „...облече го в царски одежди и му гарантира богата издръжка..."39. Завърналата се след плена юдейска върхушка вече е друга. Тя иска да съчатае доктрината за богоизбрания народ със собственото си обожествяване. Това поставило началото на изграждането на учението, наричано Талмуд, а след него и Кабала. Защото юдаизъм означава преди всичко да си запознат и да следваш Талмуда и Кабала.

Всъщност юдаизмът днес, това е Талмуд + Кабала

Този логически извод прави всеки, който се опита да установи от проеврейската литература, която ни наводнява, какво е „юдаизъм". В крайна сметка, интересуващият се разбира, че това е следване на „Тората", тоест Петокнижието на Мойсей, което се съдържа в Стария завет на познати те ни библии, но не е само това. Ако беше само това, защо евреите не си ходят на църква с християните и не учат вярата си по библиите, които се продават свободно?
Ако разтворите еврейската енциклопедия на Брокхауз - Ефрон от началото на XX век на думата „Иудаизъм", може да ви заболи главата от усукани обяснения в обем от пет-шест страници най-дребен шрифт, но няма да затворите книгата с чувство за яснота. Не, има нещо отгоре, има нещо, което не се доизказва, то се намеква, подпъхва, намига от всякъде, но не е казано в прав текст. Всъщност, има случаи, когато се казва и в прав текст, но трябва да се рови и търси много. Схващаш все пак, че юдаизъм означава някой да ти преподава устно едно тайно, недостъпно за неевреи учение, наречено Талмуд. Част от него може да се намери в писмен вид на четивен съвременен език, но ако имаш упоритостта на Шлиман. А друга, основна част не се излага писмено, тя е тайна и те прави истински юдеин по вяра. Дава ти расистки, нацистки и ксенофобски възгледи, привилегията да смяташ, че можеш да се отнасяш с неюде-ите като с животни. Който е стигнал до съкровения Талмуд, знае това.
Формално Талмуд значи „учение", състои от две части - Мишна и Гемара и съдържа 36 трактата. На практика това е тайно учение, предавано само устно от посветените - фарисеите на техните ученици до III-IV в. сл. Хр.. Организираната идеологическа върхушка на юдеите строго бдяла за неразпространението на талмудическите знания сред неев-реи. Ето какво се казва по този въпрос в едно сериозно еврейско изследване на собствената история от началото на XX век у нас: ,,...в силата на старата традиция бе забранено да се излагат писмено ония устни предания и узаконения, които са се прибавили към Мойсеевия закон след последната му редакция при Ездра.".
В същото време еврейските енциклопедии повтарят едно и също - че Талмудът е едно от най-висшите постижения на човешката мисъл. Ето какво казва например една от тия енциклопедии, издадена в Тел Авив през 1983 г.: „В цялата световна литература няма произведение, което може да се сравни с Талмуда - това велико свидетелство за еврейския гений, в който е вложен духовния труд на повече от три хиляди еврейски мъдреци от различни епохи и държави.".
Защо това високо постижение на интелекта се крие от света? Как може такова велико свидетелство да бъде укривано от желаещите да отпият от неговата мъдрост? Що за морални норми има такава религия, която крие плода на повече от три хиляди мъдреци от жадните за меда на мъдростта милиони хора по планетата?
Не ви ли се струва, че тези въпроси трябва да бъдат задавани от всеки любознателен човек в света. Но не е така. Цари мълчание по въпроса. И когато някой го наруши, върху него скачат добре подготвени и финансирани мозъчни щабове, които крясват: „Внимание, антисемитизъм!" С което карат любознателните да се прехвърлят на други, позволени теми.
В днешно време никой не обяснява и анализира от богословска гледна точка юдаизма. Той просто бива причислен към най-старите монотеистични религии и единственото, което може да се чуе в националните медии в България, са сладникавите излияния колко щастливо съседствали християнството и юдаизмът у нас. Но какво точно съжителства редом с християнството, какво е юдаизмът, така и не става ясно. През 2002 г. пресата тиражира идеята на един наш бизнесмен - ентусиаст, който иска да строи православна църква и синагога в Родопите (за джамията се подразбира) като символ на безоблачното съжителство на верите. Този наивник дори не беше направил справка, че синагогата не е храм, а еврейска община по местожителство. Да не говорим, че в Родопите никога не са живели евреи.
До оформянето на елитарна ксенофобско идеология у юдеите минават векове. Неспазването на Божиите закони, което се повтаря в цялата еврейска история, както видяхме no-горе, логично довело до образуване на затворено общество от „посветени", които не искали да се разделят с идеята, че богоизбраността не се дава като доживотна привилегия, а е обвързана с тежки за спазване морални норми. В еврейската история на д-р Бек и д-р Бран се признава, че имало моменти, в които спазващите Божиите закони били в такова малцинство и така заплашени от идолопоклонничеството сред юдеите наоколо, че трябвало да бягат в пустинята.
В същото време елитарната секта на левитите властвала в храма, който бил и трезор на държавата. Храмът съвсем не бил нещо свещено за юдейската върхушка, щом в него били вършени освен гнусни идолопоклонничества, за което свидетелства пророк Иезекиил, (Иезек 8/10,16,17) но и братоубийства. Така при царуването на персийския цар Артаксеркс III (361 - 338 г. пр. Хр), първосвещеник на храма в Йерусалим е Йоханан. Неговият брат Йошуа обаче иска да заеме поста. Той подготвя заговор заедно с евнуха на персийския цар Багоас, но Йоханан разбира и убива брат си в самия храм.
След разрушаването на Втория храм през 70 г. от н. е. елитаризмът е доктрината, с която се занимават равините. Те не са свещеници, а учители, поддържащи теорията за изключителност сред последователите си. Ще бъде едностранчиво да кажем обаче, че само сред юдеите се е оформила елитаристка теория. По-скоро те са тези, които я пренасят в Европа и я правят здрава конспиративна база за политически и социални експерименти в качеството си на разпръснат сред други нации народ. Така халдейското свето-възприемане на Вавилон, поклонението на Мамона, влиза в битка с християнския възглед за мяра във всичко и противостоене срещу алчността да притежаваш целия свят. Но когато човек или група хора се опитат да обсебят плодовете на земята без съобразяването с Божия закон, те могат само да очакват последици, които ще им струват скъпо. Нашата вселена е вселена на закона и моралният Божи закон е по-фундаментален от природните закономерности на създадения свят, който виждаме всеки ден около нас. Защото тези закономерности са следствие на този закон. Те не биха съществували без него. Но много хора наричат следствието първопричина и му се кланят. Да обожествяваш природата както правят пантеистите или само някое от небесните светила, както е в много езически религии, е равно на това да смяташ, че електрическата крушка, която свети в стаята ви, е първородна и че тя е предизвикала появата на електроцентрали, а не обратното. Да бъркаш творбата с нейния Творец.

Талмуд и християнство – двата полюса на морала

Виждаме, че диаметрално противоположното отношение към материалното богатство от страна на християнския морал (Стария и Новия Завет), в които се казва: „Защото кой може да яде и кой може да се наслаждава без Бог?" (Екл. 2/25) или: „Който обича сребро, няма да се насити и който обича богатство, той няма полза от това. И това е суета!" (Екл. 5/9). Или: „Не крадете, не лъжете и не се мамете един друг!" (Левит 19/11). Или: „Ще даде ли Той (Бог -б.р.) някаква цена на твоето богатство? Не - нито на златото, нито на каквото и да е съкровище (Иов 36/19). Или: „Среброто си ще изхвърлят по улици и златото не ще зачитат. Среброто им и златото им не ще бъде в сила да ги спаси в деня на Господнята ярост. Те не ще наситят с тях душите си не ще изпълнят утробите си, защото то биде повод за беззаконието им" (Пр. Иез. 7/19). Или: „Дава под лихва и взема под лихва, ще бъде ли той жив? Не той не ще бъде жив. Който върши такива гнусотии, той бездруго ще умре, кръвта му ще бъде върху него"(Пр. Иез. 18/13). Или: „...от среброто и златото си направиха идоли; оттам е гибелта" (Пр. Осия 8/4). Или: „Никой не може да слугува на двама господари; защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на Мамона" (Мат. 6/24) или: „Затова казвам ви: не се грижете за душата какво да ядете и пиете, ни за тялото си какво да облечете. Душата не струва ли повече от храната, и тялото от облеклото?" (Мат. 6/25). Или: „Защото каква е полза за човека, ако придобие цял свят, а навреди на душата си; или какъв откуп ще даде човек за душата си?" (Марк 8/36,37).
Последният цитат е от драматичния момент, когато Иисус Христос се обръща към учениците с „провокацията", че следването на вярата е носене на кръст и ако искат да Го следват, те трябва да забравят всичко материално, за да спасят душите си и да покажат на хората измерението на истинските, божествените стойности.
Виждаме колко далече и колко чуждо е християнското световъзприемане на талмудическото. На меркантилното, мамоническо мислене, което се настанява в Западна Европа след VIII век и просперира, разбивайки остатъците от християнство там. Нека си представим, че можем да погледнем от една въображаема висока гледна точка, от която се виждат не само пространствата, но и времената в един и същи кадър. Ако нагласим циферблата на тази ми. времето на „Европа, десети век", ще видим, че на изток от Виена кипи духовна дейност, български духовници и просветители разнасят светлината на Божието слово неуморно и без очакване на награда. На запад от Виена гледката е друга. Там виждаме в центровете на градовете хора, които живеят само с една мисъл: пари. Лихвари, които дават назаем пари, за да им върнат 100-150 процента над даденото. Ако не могат да им върнат парите, заемателят се прощава с имота си. Тези лихвари били евреи. Виждаме търговци на роби, които трупат богатства от тази мръсна търговия. Ето какво пише еврейският автор Абрам Леон в свое произведение: „Еврейският автор и ционист Джулиъс Брутцкъз отбелязва: „В десети век евреите притежавали солни мини близо до Нюрнберг. Те също така търгували с оръжие и експлоатирали богатствата на църквите. Но най-голямата им специализация била търговията с роби..." По този въпрос информация добавя още един автор от еврейски произход - Джузеф Уилямс в книгата си „Еврейството в Западна Африка; от Нил до Нигер с евреите". Там той цитира сънародника си Луис Брауни по повод търговията с роби: „Евреите пътували навсякъде - от Англия до Индия, от Бохе-мия до Египет. Най-разпространената им стока в онези дни като, като се започне от осми век, били робите. Тези еврейски търговци можели да бъдат открити на всеки широк път, край всяка голяма река или море, с техните тълпи от конвоирани, оковани затворници". Още един западен автор потвърждава, че основно занимание на еврейските търговци в Средновековието била търговията с роби, много често - с християни. Ето какво пише Джеймс Парке в книгата си „Евреинът в средновековната общност": „Църквата изразявала истинско недоволство от онези сред еврейското население, които участвали в търговията с роби... Една търговия, която явно била много печеливша..."Ето и потвърждение за робовладелската същност на еврейската търговия през Средновековието от световноизвестния исторически есеист, англичанина Пол Джонсън в неговата „История на евреите": „По целия арабски свят евреите били търговци. От VIII век до началото на XI век ислямът бил една от главните световни икономически системи, свой ред евреите осигурявали функционирането на нейните главни търговски мрежи. От изток те внасяли коприна, подправки и други редки стоки. А в обратна посока, от Запад те изнасяли роби. Тези роби евреите продавали на мюсюлманите. През 825 г. лонския архиепископ Агобар обявил, че търговията с роби е въведена от евреите..."
Цялата тази мръсна търговия с хора, която продължава на места до XVIII-XIX век впрочем, била в тотално противоречие с християнските принципи. Още през IV век Константин Велики премахнал робството и по-късно православното законодателство на византийските, както и на българските царе забранявало робството.
В „прогресивната" Западна Европа, обаче, това не важало. Което е доказателство, че още след VIII век там християнството било чисто номинално, без да води до спазване на морални принципи в политиката и икономиката.
Днес битува митът, че в Западна Европа евреите били непрекъснато преследвани и дискриминирани. Посочват се винаги напускането на Испания на около 100 000 евреи след 1492 г., които не пожелали да приемат християнството. Както и изгонването на евреи от английския крал Едуард през 1290 г. или от Франция през 1304 г. Нека да видим какво предшества обаче изгонването на евреите от Англия. Според Пол Джонсън през XIII век английската средна класа била в ръцете на еврейски лихвари. Много документи сочат, че земеделци и голяма част от аристокрацията системно затъвали в заеми от еврейски лихвари. Един от най-известните лихвари Аарон от Линкълн бил заемодател на самия крал. През 1215 г. кентърберийският архиепископ Стефан Ленгтън, един от създателите на Великата Харта на свободите (Magna Harta libertatum) апелирал за бойкот на еврейския бизнес, който съсипвал Англия. След натрупване на различни обвинения срещу евреи като процеса в Норидж през 1230 г., крал Едуард I обявил извън закона лихварската дейност на евреите и ги изгонил от Англия. Те се върнали по тези земи чак след т.нар. Английска революция, обезглавяването на крал Чарлз I и идването на власт на врага на християнската църква Оливър Кромуел. Едно от първите, които направил Кромуел, било да възстанови правата на евреите за въртене на лихварски бизнес.
В днешно време историографите подсилват преследванията срещу евреи в Европа, тъй като енциклопедиите и информационните средства обикновено са в еврейски ръце. Например пословичното „изгонване" на евреи от Испания съвсем не е такова, каквото го представят редовите учебници по история. Когато Крал Фердинанд и кралица Изабела завършили отвоюването на Испания от маврите и арабите, те съвсем логично поискали християнството, изтласквано оттам в продължение на 700 години, да се завърне по тези земи. Това евреите приели като голяма опасност. Но тъй като били по финансовите върхове на държавата, много от тях приели християнството, макар и само привидно. И пак останали във върхушката. Дори секретарят на крал Хуан I Кастилски - Фирнан Диас де Толедо бил евреин.

Изток - държавата на Духа, Западът -държавата на Мамона

Друг властник, но вече от мюсюлманската вяра - султан Баязид II (1481-1512 г.) изпратил послания до цялото си царство със заповед да се приемат евреи от Испания. Още неговият предходник Мехмед П, (1451-1481 п), който завладял Константинопол, заселил там на мястото на избитите от него християни големи маси евреи. Османската империя - убиецът и поробителят на Православието на Балканите, ликвидаторът на Византия и България станала райско място за напусналите Испания евреи. Бенбаса и Родриг описват Солун като “Майката на Израил”: “Евреите от Европа и от други страни, преследвани и гонени, дойдоха тук да търсят подслон и този град ги прие с любов и сърдечност, сякаш е нашата почитаема майка Ерусалим."90. Данните за населението на Солун между 1520 и 1530 г. сочат, че броят християнски домакинства е 989, броят мюсюлмански - 1229, а брят на еврейските домакинства е най-много - 2645.91. През 1613 г. еврейските домакинства в Солун са вече 2933 и така този град „става един от най-важните световни еврейски центрове през XVI в. и първият еврейски град на Средиземноморието със своите 2933 домакинства, които през 1613 г. представлявали 68% от цялото му население/'92.
Точно по същото време османските поробители на България, които днес някои наричат просто „присъствали" по тези земи, намаляват силно българското и християнското население чрез насилствено помохамеданчване, чрез насилственото отвличане на християнски деца и чрез директно масово избиване. Според български историци ако не беше турското „присъствие" по българските земи, българите щяха да са днес над 40 милиона и да се състезават с Франция и Германия по мощ. Православието обаче е трябвало да бъде подложено на геноцид, за разлика от юдейст-вото което процъфтявало, както видяхме под султанска власт.
Всъщност, „разминаването" на православния Изток с меркантилния Запад, оформя два типа държави: държавата на Духа на Изток и държавата на Мамона на Запад. Тъй като лихварството, грабежът и спекулата били основна движеща сила на държавата на Мамона, логично било те да отсъстват от Изтока. Това се потвърждава категорично от историческите източници. През цялото време на съществуването си, православната империя Византия, православното царство България и киевско-руските православни княжества и царства, изхвърлят от себе си като чуждо тяло спекулата, измамата, ограбването на бедните. Техните законодателства и държавна практика се придържат винаги към християнския морал за уравновесяване на алчността, за социален поглед върху преразпределението на материалните богатства, за справедливост при управлението им.

България и Византия - образци за социална държава

В края на IX век и началото на Х век България се управлява от Симеон I Велики. Това е период, в който българската държава израства като държава на духа. Има доста автори напоследък, които се опитват да докажат, че приемането на християнството в България при кан Борис I през 865 г. е грешка и е отслабило страната. Всъщност, няма по-силни периоди за България, от периодите, в които царуват православни владетели - Симеон, Петър, Иван Асен П. Освен, че по територия тогава България е най-голяма и има гранични градове на Адриатическо, Егейско и Черно море, тя има и значението на духовен стълб на християнството и християнската култура. Българските книжовници от IX-X век и книжовната школа, която създават учениците на св. Крили и Методий - Наум, Горазд, Климент, Сава, Ангеларий оформят културната територия на цяла Източна Европа, днешна Украйна и Русия. По времето на Борис I Покръстител и сина му Симеон I Велики работят и книжовниците Константин Преславски, Йоан Екзарх, презвитер Григорий и други, които заедно с византийските писатели и богослови иззиждат здравата основа на православната източна култура. Удряна и разрушавана от Запад и от юг при нашествието на селджукските турци, тази култура се мести на изток и се съхранява в последната православна империя - Русия, докато и тя пада под ционистката атака на революционери и банкери от Запада през 1917 г.
Ако вземем напосоки някой от българските или византийски документи от периода на разцвета на двете държави, ще видим, че християнските принципи са водещи за владетелите на Изтока. Ето какво представлява икономическата схема на управление при Симеон според апокрифен ръкопис: „И създаде градове големи по морето; и великия град Преслав той създаде, и там прие царството, което се простираше до града, наречен Звечан, и до Солун. И Преслав град той съгради и създаде за 28 години. И много знамения направи цар Симеон. Царува сто и тридесет години и роди свети Петра, царя български, мъж свят и съвсем праведен. И тогава в това време, когато царуваше цар Симеон, той вземаше данък от цялата своя земя, от всяка област на своето царство: едно повесмо вълна, и лъжица масло, и яйце на година. Това бе неговият данък от неговата земя, от неговите люде и нищо не искаше той. И много изобилие имаше в онова време при цар Симеон.””
Както виждаме управлението на един от най-великите български владетели е с огромна грижа за възможностите на народа и в никакъв случай не го притиска с бремето на западните лихвари.
По времето на Симеон I (управлявал от 893 до 927 г.) данъчното бреме е разделено на две и е справедливо и леко. Основните данъци са два: димнина (капникон на гр.) - на всяко домакинство, на всяка къща дето пуши огън -една модия (25 кг.) жито, също толкова просо, и една стомна вино на година. Волоберщина (зевгаритикон на гр.) е другият данък. Според него на всеки чифт впрегатен добитък домакинството давало на хазната една десета част от добива на площта, обработена от този чифт добитък. Едва ли може да има по-проста, справедлива и съобразена с реалностите система от данъци. Колективният начин на изграждане на държавата (нещо, което също различава източният от западния начин на мислене) налагал при големи строежи и при военна нужда населението да работи „на бригадирски начала". Това не било феодален крепостен труд, а нещо като трудова повинност, прилагана в много държави и в най-нови времена.
Ето как са действали пък във Византия по същото време. Според „Книга на епарха" всички гилдии за производство и търговия са строго регламентирани и е изключено лихварството и спекулата. Книгата на епарха от Х век постановява правата и задължениета на 22 гилдии: производителите на платове и дрехи, месарите, търговците на храни, хлебарите, търговците на риба, дори и за „всички, които наемат работа, т.е. дърводелци, които работят с гипс, които обработват мрамор, които правят ключалки, живописци и други."93.
За трапезитите, или сарафите били очертани строги мерки против фалшификации на монети, а „сараф, който приема фалшива номизма или милиарисий и не го покаже на епарха заедно с притежателя му, да бъде бит, остриган и заточен." И още: „Ако някой от идващите отвън продава злато или сребро обработено или необработено, да бъде разследван откъде го има и да бъде посочен на председателя на колегията, за да бъдат открити евентуално крадените предмети."
През 934 г император Роман Лакапин издава новела срещу динатите (букв. - силните, богатите). В този документ Роман уточнява, че „целта ни е този закон да намери общо ползвотворно приложение; и Богу угодно, и за фиска угодно, и за държавата полезно... за да възпират престъпното намерение и обуздаят протегнатата за грабеж ръка. Но понеже злото е нещо много лукаво и много разнообразно и всички злини, не на последно място алчността, ако не и на първо - кроят планове да избягнат от ръката на законите и постановленията и да премахнат всевиждащото око на Божествената справедливост, заради всичко това е взето под внимание и записано в закона по-точно и по грижливо, за да отблъсква и пресича пътя на хитрите намерения на престъпниците."96.
След това изрично уточнение на императора, че всичко се прави съобразно „божествената справедливост" Роман Лакапин изрежда всички мерки, които да защитават бедни селяни от опасността да им бъде изкупена неизгодно земята и имуществото при дългове или направо иззета. Нещо което е ежедневие на Запад. Според редица изследоветели именно ограбените от банкери и лихвари селяни и дребни благородници от Запада стават пълнеж на кръстоносните тълпи от бандити и убийци.
Роман Лакапин отбелязва, че въвежда мерките „не от завист или омраза към динатите (силните, богатите), а „поради благоразположение и за покровителстване на бедните и за общо спасение; защото тези, които бяха определени от Бога да управляват, понеже са се издигнали по слава и с богатство над мнозинството, вместо да отделят големи грижи за бедните, гледат на тях като на жертви за техния глад и недоволстват, че не могат да присвоят no-скоро това, което бедните имат. Ако и това безбожно отношение да не е присъщо на всички, нека спазването на закона да бъде общо за всички, за да не се внася тайно с житото и плевел..."97. По-нататък Роман обяснява ясно защо е полезно за държавата всички да имат някакъв имот, вместо малко хора - много. Тоест защо не трябва да поддържа олигархичен финансов модел като този, който вече се развивал на Запад.
Византийският император и българският цар показват още в началото на Х век как се управлява в синхрон с Божиите закони, а не с тези на Мамона. Може би затова срещу тях се изправят явните и скрити сили на антихристиянс-твото от Запад и юг.
За да ограбиш някого или група хора, първо трябва да имаш подходящо мислене. На човек, на когото от дете му е внушавано, че кражбата е нещо лошо, грях, няма как да развие порочно, криминално мислене. Така е и с цели народи, които се развиват в атмосфера на синхрон между християнската нравственост и политическата социална справедливост. В православния Изток, това е било факт, както видяхме. В антиправославния Запад се развивало точно обратно - порочното, криминално мислене, което създавало от хората циници, егоисти и алчни за власт и пари индивиди. Този процес вървял като разяждане на здрава тъкан от киселина векове наред. Киселината била талмудическата мисъл.

Антихристиянската философия на талмудизма

За да стане образно ясно какво значи два типа мислене, нека си представим следното: Хващат човек, който последоватено и нагло краде от околните, мами ги редовно със стоки и във финансови сметки, използва слабостта им в кризисни за тях моменти, за да ги изнудва и да им взема имуществото на безценица и им дава пари срещу лихва от 50 до 100%, която те очевидно не могат да изплатят. Как смятате, че ще се държи този човек, след като му предяват всички тези обвинения? Мислите, че ще се разкае, че ще се опита да оправи стореното, да си извини? Това е логичния вариант за християнското мислене. За талмудическото обаче - не. Представете си описания измамник, който при обвиненията казва най-спокойно: „Какво искате от мен, аз живея по закона, спазвам го точка по точка. Просто не разбирам в какво ме обвинявате, като не съм извършил нищо лошо..." И човекът ще бъде прав пред себе си. Защото действа и мисли по друга ценностна система. Талмудическата. Тя ти казва, че Бог е създал само душите на юдеите от Своята собствена същност. Душите на всички останали са направени от зли духове и техните души са подобни на тези на най-нечистите животни. „Вие, евреите, сте хора, а останалите народи не са хора, тъй като техните души произхождат от злите духове, а само душите на евреите произхождат от Светия Божи Дух" - обяснява рави Менахем. Друг юдейски духовен наставник - рави Ялкута допълва: „Само евреите са достойни да се нарекат хора, а гоите (неевреите - б.р.), произхождащи от злите духове, имат право само да се нарекат свине." Ето още един цитат от Талмуда, оневиняващ всеки юдей, който измами, ограби или направо убие неевреин: „Така както човекът превъзхожда животното, така евреите превъзхождат всички останали народи на земята." И след тази плакатно ясна представа на талмудистите за низшия свят наоколо и тяхната богоизбраност, един последен цитат от Талмуда, даващ мотивация на всеки талмудист да се чувства невинен след каквото и да е престъпление срещу неевреин: „Всички евреи рано или късно ще попаднат в рая, всички други хора, а особено християните и мюсюлманите са прокълнати и ще бъдат хвърлени за вечни времена в жлъч и мръсотия."
Възможно ли е тогава някой да изповядва такава идеология и да изпитва скрупули при ограбване но по-ниско-поставени народи? На християни и мюсюлмани и всякакви езичници? Разбира се, че не.
Талмудизмът (който е база на юдаизма вече близо 2000 години - б.а.) дава този лиценз, който те прави особен, специален и над другите. Нещо като специалния лиценз на героя на Йън Флеминг - 007, Джеймз Бонд. Приятно усещане за горделивите. С такова усещане можеш да създадеш на територията на цели империи система за ограбването на „животните" - християни, които не подозират какво правиш с тях. Защото нямат нацисткото, ксенофобско и шовинистично мислене, каквото имат последователите на талмуда, както видяхме. Впрочем талмудисткото мислене отдавна е излязло от рамките на етноса. То е вид идеология, посвещение, в което могат да встъпят най-различни по етнически произход хора, но богоборци. Поклонници на Ма мона и изповядващи култа му. Отдавна е доказано, че т. нар. днешни евреи имат толкова общо с Ааврам и Мойсей, колкото бобъра с тигъра. Десетки са трудовете на изследователи като Кьостлер, Фридман, Шахак и други, които установяват, че юдаизмът днес е много далече от юдаизма през епохата на Макавеите (166-160 г. пр.Хр.), а и от юдаизма на Маймонид (1135-1204).
Елементи от талмудизма се използват при оформянето на една олигархия, която си поставя за цел да завземе материалните ресурси на всички, „чиито души произхождат от злите духове", тоест цялото човечество, с малки изключения. Но особена мишена на тези „избраници" е християнският свят и най-вече - православният Изток. Злобата на талмудистите към Иисус Христос била огромна, но така прикривана през вековете, че чак през 1480 г. при папа Сикст IV излязла наяве. „Един папа, който постоянно изпитваше нужда от пари...", както отбелязва видният еврейски автор Израел Шахак в своето изследване на юдаизма. Израел Шахак (1933-2001 г.) е изключително интересен случай на евреин - „антисемит", както биха го нарекли манипулаторите от еврейската Антиклеветническа лига. Тъй като години наред той изобличава талмудисткото учение като човеконенавистно и изважда наяве цялата омраза към всичко християнско, с което е пълен Талмудът, той става „антисемит" в очите на ционистите от днешен Израел. Шахак е роден във Варшава, след войната се преселва в Палестина, завършва Ерусалимския университет, специалност химия и става професор по специалността си. Но до края на живота си се занимава със защита на човешки права и изобличава фашисткия характер на ционизма, както и колаборацията на еврейските ционисти начело с Жаботинс-ки с Хитлер. Най-известното съчинение на проф. Шахак е книгата „Еврейска история, юдейска религия, Бремето на 3000 години". В тази книга Израел Шахак потвърждава категорично, че Талмудът съдържа изключително долнопробни и хулни нападки срещу Иисус Христос: „От самото начало трябва да се признае, че Талмудът и талмудическата литература, съвсем отделно от общата антиневерническа линия, която преминава през тях, въпрос, който ще обсъждаме с по-големи подробности в Пета глава, съдържат мно го обидни твърдения и предписания, насочени главно срещу християнството. Например като допълнение към серията от цинични сексуални изявления спрямо Иисус, Талмудът заявява, че неговото наказание в ада ще се състои в потапянето му във врящи изпражнения...
Следващото разкритие на проф. Шахак е потресаващо: „Или човек може да цитира заповедта, според която евреите са обучавани да изгарят, по възможност публично, всяко копие от Новия Завет, което попадне в ръцете им. Оказва се, че тази практика се поддържа до днес в държавата Израел: „Това не само още е в сила, но в действителност, се практикува и днес. Така на 23 март 1980 г. стотици екземпляри он Новия Завет бяха изгорени в Йерусалим публично и ритуално, според напътствията на „Яд Ле'ахим" (Yad Le'akhim), еврейска религиозна организация, финансово подкрепяна от Израелското министерство на религията.
Хулите срещу Христос и христяните са укривани от не-евреите десетилетия и векове след съчиняването на Талмуда. Когато все пак станали достояние на широката публика, избухнало справедливо негодувание срещу злостното антихристянство на евреите. Как избягвали равините неприятностите - чрез прастарото средство на подкупа. Ето какво твърди проф. Шахак по въпроса: „Както и да е, мощна атака срещу талмудския юдаизъм, добре прицелена в много пунктове, се разгърна в Европа след XIII век... Какъв бе еврейският или no-скоро - равинският отговор? Най-простият бе използването на древните оръжия на подкупа и дърпането на конците. В повечето европейски, през всичките епохи всичко можеше да се уреди чрез рушвет. Никъде тази максима не бе по-валидна, отколкото в ренесансовия Рим, управляван от папите."
Този разпад на морала еврейските талмудисти пренасят в Европа и заразяват податливите след отпадането от православния Изток западняци. Но корените на моралната деградация са назад през вековете и стигат до измяната на Божиите закони от страна на еврейската върхушка в лицето на садукеи, левити и фарисеи. Още доста преди идването на Христос, едната от двете водещи партии в Палестина - садукеите вече следвали твърдо материалистически пози ции. Днес повечето хора по света смятат, че древният юда-изъм е безусловно стройна религиозна система, вяра в Бог, в отвъдния живот и Божи съд. Това е огромна грешка, тъй като олигархичната върхушка на юдеите - садукеите не приемала нито отвъдния свят, нито безсмъртието на душата. Това не е дребен въпрос. Това е най-същественият въпрос на вярата изобщо. Ако човек не приема, че душата му е безсмъртна и че подлежи на Божи съд, всякакви скрупули в неговия земен живот могат да отпаднат. След като всичко приключва тук, на земята и сега - в рамките на земния ми живот, защо да спазвам някакви си правила, догми, морални принципи, пита се такъв човек. И естествено стига до отговора, че не е нужно да спазва никакви принципи. Колкото повече хора измамиш, ограбиш, надхитриш - ти си no-добре поставен и ще изживееш no-добре земните си дни. Няма грях, няма покаяние - това са измислици за държане в подчинение на слабите, на стадото (ето откъде Ницше, Хитлер и днешният елит на САЩ черпят инвенции за идеите си). Според водещия журналист и теоретик на масмедиите американския евреин Уолтър Липман, „хората са объркано стадо, което не знае какво иска, само елитът знае какво е добро за стадото".
При такава философия на садукеите не било трудно да създадат перфектна схема за ограбване на стадото. Първо на собственото - юдейското, после - на световното, тъй като апетитът идва с яденето. Именно садукеите превръщат Храма Господен в пазар и място за спекула и ограбване на народа...

От отхвърлянето на Бога до договарянето с врага Му

Всички са чували за епизода от Новия Завет, в който Ии-сус Христос изгонва терговците от храма, но малко хора знаят до каква перверзия били довели алчността и сребро-любието на олигарсите на Юдея - садукеите, както и на свещеническият елит. Първосвещеникът на Йерусалим Анна например, притежавал почти всички магазини за жер-твени животни около Храма. Естествен монопол, биха казали днес икономистите. По закон, юдеите били принуждавани да правят 1 273 публични жертви гддишно. Жертвите били определен вид животни. Тези животни се продавали само в магазините на Анна. Този първосвещеник бил саду-кей в същото време. Изключителен парадокс - първосве-щеникът на Юдея е садукей, тоест човек, който не вярва в безсмъртието на душата. С което застава по-ниско от най-примитивните форми на аборигенски вярвания, защото при всички тях има безсмъртие на душата и дори растенията са одухотворени. Хората днес обаче масово приемат античния юдаизъм за „религия" и то за основоположна религия, от която произлязло християнството. Няма по-голяма заблуда от това. И няма по-лоши последици за човечеството от масовизирането на тази измама.
Как може да се приеме, че Заветът на Христос и църквата Му произлизат от откровени материалиста, каквито са основната част от юдеите, начело с олигархията и първос-вещеника си. Първият по сан духовник на Юдея - Анна действал като най-долнопробен спекулант. Той умишлено завишил броя на жертвите - птици, гълъби, които трябвало да бъдат заколвани в храма. След което търсенето им, естествено, нараснало. Анна сложил цена една златна монета за гълъб, което било нечувано висока цена дотогава. Хората обаче нямало къде да ходят и давали жълтицата, защото така изисквал „законът". Ето един брилянтен пример за сливане на политическа, духовна и икономическа власт, плюс измама. Всичко това на днешен език наричаме „мафия". Първосвещеникът на Юдея по времето на идването на Иисус Христос бил всъщност шеф на една мафия, която ограбвала народа си. Храмът бил превърнат в трезор и лихварско-сарафско тържище, което работело за саду-кейския елит. В една провинция на Рим като Юдея храмът на Йерусалим съдържал по свидетелствата на Йосиф Флавий в неговия труд „Юдейска древност" над 60 тона злато. Когато Крас започва война, той секвестира златото на юдейския храм и по думите на Флавий то било общо 10 000 таланта. Едни талант е 60 кг., така че храмът е пазел 60 тона злато. За сравнение ще приведем данните за количеството злато в БНБ за 2002 г. - в българската национална банка до тази година златният резерв е 40 тона. През 2002 г. министърът на финансите Милен Велчев от правителството на Сакскобургготски разпореди 16 тона от това злато да се изнесе на депозит с нелепия мотив, че „разходите по поддържането му били високи". Според Велчев, излиза, че чуждите банкери, при които отиде златото ни, са глупаци, готови на високи разходи за поддръжката на нашето злато от любов към България.
Юдейският храм от времето на Соломон, както стана ясно no-горе, бил оскверняван с идолопоклонничество, дори с убийства на свещеници. По времето на първосвеще-ниците Анна и Кайяфа - 30-те години на I век сл. Хр., той вече бил обикновено сарафско-лихварско бюро. На територията му, която би трябвало да е свещена и там простосмъртни не се допускали иначе, за да не го осквернят, се разхождали и цапали всичко овце, говеда и всякакви животни. Мръсотията и вонята били ужасни, описват хронистите. Храмът станал пазар според ценностната система на садукеите - висшата каста на Юдея..
Другата част от юдейската върхушка - фарисеите пък откровено презирали „неукия" си народ, който не знаел писмото на закона и не бил толкова начетен като тях. Не случайно днес „фарисей" е синоним на лицемер, двулич-ник, човек на двойните стандарти. Това положение на откровен конфликт между народ и елит при юдеите се налага дълго време, може би столетия преди Христа. Всъщност от Мойсеевия закон не е останало нищо в епохата на Ирод Велики, който управлява Юдея от 37 г. пр. Хр. до 4 г. сл. Хр. Това, което заварва и критикува Христос е един морален разпад на юдейското общество, започващ от главата - саду-кейската финансова олигархия и фарисейската интелектуална, антинародна каста.
Тези, които хранят илюзии, че юдейството след Христос продължава да е вяра в Бога и че юдеите продължават да са „богоизбран народ", трябва по-често да отварят Новия Завет на ето тези места: „Иисус им рече: внимавайте и се пазете от кваса фарисейски и садукейски", „Тогава те разбраха, че Той им бе казал да се пазят не от хлебен квас, а от учението фарисейско и садукейско" (Мат. 16:7,12)
„Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето затваряте царството небесно пред човеците; защото нито вие влизате, нито влизащите пускате да влязат." (Мат. 23:13) Може ли след тези думи на Христос да остане съмнение, че юдейската върхушка още тогава е изобличена като враг на вярващите хора, на търсещите Бога. Това важи с много по-голяма сила в следващите векове, когато тази върхушка, сама отхвърлила Сина Божи, в различни места на земята вече работи усилено срещу всичко християнско.
Особено изобличаващи са следните думи на Христос по посока на книжниците, фарисеите и садукеите: „Горко вам, водачи слепи, които казвате: ако някой се закълне в храма не е нищо; но ако някой се закълне в златото на храма, задължава се. Безумни и слепи, кое наистина стои no-горе: златото или храмът, който освещава златото?" (Мат. 23: 16,17).
Разбираме, че нищо вече не свързва юдейския елит с Бога и храма. Че са снизили богослужението до долни сметки и лично забогатяване. Затова и присъдата на Син Божи е справедлива: „Затова казвам ви, че царството Божие ще се вземе от вас и ще се даде на народ, който принася плодовете му." (Мат. 21:43)
Има ли някой, на когото след тези думи на Спасителя да не му е ясно, че юдейската върхушка и нейните метаморфози през вековете - всякакви видове тайни общества, секти и „елити" са лишени от благодат заради заставането си срещу Божите закони, срещу Бога и Син Божи?
Тази върхушка обаче няма да се откаже да деморализира хората около себе си и да търси начин да ги подчинява материално. Напротив, точно след тези изобличения на Христос започва да го прави с все по-голяма омраза към всичко християнско.
Има една интересна теза за договор на тази върхушка с противника на Бога, развивана от различни автори. Тук ще приведем цитат от един от тях - френския духовник Анри Деласу от началото на XX век: „Във времената на императора Адриан (117-138 г. сл. Хр., юдейската върхушка вече е разбрала, че е отхвърлила самия Син Божи - б.р.) и равина Акиба, Сатаната предложил на евреите световна имперска власт, ако в замяна те му се покланят като на бог. Върхушката на Синагогата приела предложението и превърнала своя някога избран от Бога народ в народ на Сатаната. Основаното от тях общество получило названието „Децата на вдовицата", в което под „вдовица" се разбира Йерусалим без храма. А неговите „деца" били евреите от диаспората.
Това общество било оглавявано от окултен вожд (скрит, таен - б.р.), а членовете на организацията се разпознавали като си разменяли кабалистични знаци. По-късно обществото вербувало християнски приспособленци - фримасони, които си устроили собствено общество като следвали еврейски образец/'105.
Тази теория, разбира се, ще предизвика остри спорове днес. Всеки, който се осмели да я повтори, ще бъде нападнат от мощни садукейски и фарисейски лобита по света с обвиненията „антисемит", „мразещ" - „hateful". Тук няма да навлизаме в анализи на Деласу, само ще се позовем на Светото Евангелие от Йоана, където Христос се обръща към книжниците, фарисеите и садукеите: „Иисус им рече: да беше Бог ваш Отец, щяхте да Ме обичате, понеже Аз съм излязъл и дохождам от Бога; защото Аз не съм дошъл от Себе Си, а Той ме прати.
Защо не разбирате речта Ми? Защото не можете да слушате словото Ми.
Ващ баща е дяволът; и вие искате да изпълнявате похо-тите на баща си. Той си беше открай човекоубиец и не устоя на истината, понеже в него няма истина. Кога говори лъжа, своето говори, защото е лъжец и баща на лъжата." (Йоан 8: 42,43,44)
Ето и още един цитат от Новия Завет на св. Йоан Богослов, който нарича юдеите „сатанинско сборище": „Зная твоите дела, скръб и сиромашия (но ти си богат), и хулите на ония, които казват за себе си, че са иудеи, а не са, но са сатанинско сборище".

„Деца на дявола" не е етнос, а общност

Много важно е тук да се разбере, че обвиненията на Христос, както и обвиненията на отците на църквата в следващите времена не са срещу някаква народност, нация или верска общност. Би било нелепо, защото тези, които са последвали Христос - апостолите и учениците Му са били изцяло юдеи или галилейци, да ги наречем общо евреи. Но какво общо са имали те с олигархичната върхушка на садукеите, която ги е обирала и мамела. Или с фарисеите, които ги презирали и смятали за низши същества (без да са от друга народност). Езикът? Арамейския език, на който са говорели и пишели по времето на Христос се е ползвал от различни племена и народности, някои от тях - никога не са се смятали за „евреи" и днес живеят в границите на Сирия. Може би вярата е сближавала евреите от народа и елита? По-rope стана ясно, че садукеите нямат друга вяра освен парите, а фарисеите са нагодили вярата да ги обслужва като управляваща каста, no-скоро секта. И непрекъснато са преправяли постулатите на тази вяра, докато от нея не е останало нищо - една празна обвивка, „варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а вътре са пълни