|
КОЛКО СТРУВА БЕЗПЛАТНОТО ОБРАЗОВАНИЕ
/приказка/
Имало едно време един херцог.
Той бил много стиснат човек, но искал синовете му да получат добро образование.
Препоръчали му графове и херцози един ерудиран и добър, като човек, учител. И на херцога той се понравил, но когато станало дума за заплащане, той рекъл:
- Скъпо е млади човече! Не мога да си позволя да платя такава голяма цена.
- Но аз ще възпитавам в подходящия път вашите деца. Ще ги уча на страх от Господа и всяка дисциплина, която изучаваме ще разказва за Могъществото и Величието на Бога. Вие също можете да присъствате на уроците, когато пожелаете.
- Не! – Отвърнал ядосано херцога. – Ще си потърся други учители. Речено – сторено. Обявил херцогът, че търси учители за своите деца и за това дочули двама крадци.
И понеже се носела славата на херцога, че бил стиснат, единият крадец казал на другия:
- Преди години той не ми плати за свършена работа, затова ще ми помогнеш да му отмъстя.
- Добре, но как? – отвърнал другия.
- Много просто – казал първият крадец. – Ще се представим за учители на неговите деца.
- Ха-ха-ха – захилил се другият крадец. Та аз нямам и основно образование, как да бъда учител на херцогските деца? И на какво ще ги учим?
- Много просто – казал първият. – Ще ги учим да крадат.
- Ти чуваш ли се, херцогските деца да крадат? Та това е нечувано!
- Да, - казал първият крадец. – Но не и невъзможно. Ще кажем, че ще обучаваме децата му безплатно и той обезателно ще се съгласи.
- Да, но нещо не разбирам – казал другия крадец. – А ние откъде ще изкарваме парите си?
- Ами от изпитите, приятелю. Ще учим децата да крадат и те ще практикуват за нас...
- Ами ако нещат? – казал другият крадец.
- Тогава ще ги научим със сопата. А може и да им хареса.
И двамата се ухилили.
След няколко дни те си поръчали изискани дрехи при шивача. Платили с крадени пари, наели карета и пристигнали в дома на херцога.
- Ваша милост, - казали те с престорени гласове. – Желаем да бъдем учители на вашите прекрасни синове.
- И в какво ще ги обучавате? – попитал заинтересуван стиснатият херцог.
- Ами... – Единият от крадците се запънал, но другият продължил.
- Ваша милост – започнал той. – Ние сме хора хуманисти и затова гледаме да отървем хората от ненужния им товар, особено богатите хора. Да ги освободим от терзанията им и да им покажем, колко важна е максимата “БИТИЕТО ОПРЕДЕЛЯ СЪЗНАНИЕТО”. Т.е., че децата на бедняците си остават простаци, а Вашите прекрасни синове, ваша милост, о, какви прекрасни умения те ще научат. Умения за цял живот. Просто няма да ги познаете, когато ги видите.
Крадецът завършил своята реч и зачакал. Тогава херцогът попитал:
- А колко ще ми струва това?
- Нищо, съвсем безплатно ще бъде. – отговорили двамата крадци.
- Ама съвсем нищо? – Възкликнал радостно херцогът.
- Е, - казали двамата – Ако благоволи ваша милост, можем да получим някакви мизерни минимални заплати, но само ако вие желаете.
- Добре, добре – отбелязал стиснатият херцог. – Ще ви наема за учители, а някакво друго желание имате ли?
- Да, ваша милост. Да отдалечим децата ви временно от вашето присъствие. Поверете ги в нашите добри ръце и ще видите реалния резултат.
- Но, защо трябва да отделям децата от себе си? – недоумявал херцога.
- За да може отделени от вас да ви обикнат още повече, ваша милост. – отговорил по-хитрият крадец.
И стиснатият херцог се съгласил и поверил децата си на двамата крадци.
И те отвели децата в своя бардак.
Затворили ги в една клетка, а с дадените им пари от херцога си купили бутилка силен алкохол и започнали своя урок.
- Слушайте, деца... – казал по-знаещият крадец. – Днес ще ви говорим за Еволюцията. Ние с приятеля ми бяхме обикновени крадци – най-низшата прослойка на обществото, обаче сега сме ваши учители. С благоволението на вашия баща. А вие понеже още не сте крадци не можете да бъдете и учители. Значи, нашата задача е да ви направим като нас, за да еволюирате.
И двамата крадци започнали да обучават херцогските синове, а те започнали да крадат за тях.
Дошло време децата на херцога да се върнат при своите родители. И когато те се върнали той наистина не можел да ги познае.
От устата им чувал жаргони и просташки псувни, започнали да изчезват неща от стаите, часовниците, бижутата, парите на гостите, но затова обвинявали слугите, докато веднъж самият херцог не хванал своя по-голям син да краде.
И херцогът се разплакал.
Чак тогава той разбрал колко струва безплатното образование.
Желязко Шопов
Послепис от Водния дух: Посвещавам тази приказка на всички родители-християни, които за първа или за поредна година принесоха децата си в жертва на езическата образователна система.
Животът е хубав - изживей го докрая!
|
Приказка
(оптимист)
