Питър Гилкуист

Никой не е бил по-критичен към преданието от Иисус Христос. Едно от най-унищожителните изобличения в Новия Завет е заклеймяването на преданието от Господа в Матея 15 : 3 - 9. Обърнете внимание колко твърдо Той порицава фарисеите заради позоваването им на преданието:

“... защо и вие престъпвате Божията заповед заради вашето предание? Защото Бог е заповядал и казал: “ почитай баща си и майка си”; и “ който злослови баща или майка, със смърт да се накаже”. А вие казвате: който каже на баща или майка: това, с което би се ти ползувал от мене е Богу дар, - той може и да не почете баща си или майка си. Тъй нарушихте Божията заповед заради вашето предание. Лицемерци, добре е пророкувал за вас Исаия, казвайки:

“ ... тоя народ се приближава до Мене с устата си, и Ме почите с устните си, а сърцето му стои далеч от Мене; ала напразно Ме почита, проповядвяйки учения, - заповеди човешки”.

Това заедно с предупреждението на св. ап. Павел към Колосяните: “Гледайте, братя, да ви не увлече някой с философия и с празна измама според човешкото предание, според стихиите световни, а не според Христа ... ” представляват най-силните библейски призиви да се пазим от преданията.

Но това далеч не е всичко, което Писанието има да каже по въпроса. В една от най-рано написаните книги на Новият Завет, ап. Павел застава на страната на преданието. Той пише следното: “И тъй, братя, стойте и дръжте преданията, които научихте било чрез наше слово, било чрез наше послание” (2 Солунци 2:15). По-силно изразена подкрепа в полза на преданието едва ли може да се намери! И след това няколко стиха по-надолу: “Заповядваме ви също, братя, в името на Господа нашего Иисуса Христа, да страните от всеки брат, който постъпва безчинно, а не по преданието, що е получил от нас” (2 Солунци 3:6).

Това противоречие ли е или какво?

Един по-внимателен поглед върху текстовете ни разкрива, че става въпрос за два коренно различни типа предание. В Евангелския откъс и в пасажа от Колосяни става въпрос за човешкото предание. С други думи това са предания, създавани от хора и предавани на поколенията сякаш са от Бога.

В откъса от Матея Иисус изтъква, че човешкото предание води до лицемерие и дори до напразно Богопочитане. Св. Павел посочва, че човешкото предание ще ни измами и увлече по света. Такива библейски примери на човешки предания са били обредните умивания, извършвани от фарисеите и на които Иисус се противопоставя в Матея 15 глава, както и диетичните предписания или празници, срещу които предупреждава Колосяни.

А как да се противопоставяме на такива неща? Вярвате или не - с другия вид предание - Божието предание. Точно този вид предание Апостолът ни заповядва да пазим във второто си писмо до Солунската църква, цитирано малко по-горе. Нека му хвърлим още един поглед.

“И тъй, братя,” пише той, “стойте и дръжте преданията, които научихте било чрез наше слово, било чрез наше послание.” Тук Павел говори за преданията - предаваните на поколенията неща - които църквата е получила от него и от другите апостоли. Това е “апостолското учение”, за което се говори в Деяния 2:42. Това е именно онази Христоцентрична истина, която са проповядвали и преподавали Павел и другите апостоли.

Забележете, че това апостолско предание приема две форми: и “чрез наше слово”, и “чрез наше послание”. Следователно, самото Писание ни учи, че свещеното предание, разпространявано от Христовите апостоли, е включвало едновременно и онова, което те са говорели, когато са посещавали църквите, и онова, което са писали, познато нам днес като Новозаветните Послания. Според Библията, самото Писание е част от свещеното предание - записаната Боговдъхновена част.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите