* Лъжата е толкова стара, колкото и грехът. Още от своето появяване лъжата враждува против истината. Човешката природа, поради грехопадението си, е склонна към зло и оттам към заблуди. Но в нея има копнеж към истината. Този копнеж дава възможност на всеки човек, ако иска - с Божия помощ - да познае истината, и истината да го направи свободен (Иоан. 8-32). Истината е спасителна. А Бог не иска никой да погине, но "да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината" (1 Тим. 2:4). С тази цел Той ни дава Своето Откровение, което разкрива пътя на истината. С тази цел Той ни говори в св. Библия Своето Слово. А Неговото Слово, по думите на Христа, е истина, истина, която освещава (Иоан. 17:17, 19). С тази цел Спасителят, Който Сам е пътят и истината и животът (Иоан. 14:6) идва в света, за да каже истината (Иоан. 16:7), която е чул от Бога (Иоан. 8:40, 45, 46). С тая цел Иисус Христос претърпява кръстни страдания и смърт, за да изпрати на вярващите Утешителя, Духа на истината, Който упътва на всяка истина (Иоан. 16:13).

Но злият и паднал свят, който не иска и затова не може да приеме Божествената истина (Иоан. 14:17), воюва от край време против нея чрез изобретяването на най-различни заблуди. "Баща на лъжата" е сатаната (Иоан 8:44) Откак светът съществува, най-различни заблуди са се ширели из него. И дяволът, естествено, е подпомагал, създавал и поощрявал разните заблуди, защото е виждал че чрез тях най-ловко може да се бори с истината, която Сам Бог възвестява на света чрез Своето Слово - Библията.

При това методите на лукавия са бивали най-разновидни. Той ту се е опълчвал с груба физическа сила срещу истината, ту привидно се е съгласявал с нея, ту е приемал нейната външна форма, ту я е критикувал от гледището на "непредубедения човешки разум". Мъчно могат да се изброят и видят във всичките техни подробности безбройните хитрини на изобретателя на всяка лъжа и лукавство. Дяволът е стигнал и до там, че не рядко се е скривал дори зад изопачавани или криво претълкувани библейски текстове, за да увери хората, че неговото учение е библейско и затова истинско. Всъщност той се е стремял чрез своето привидно доближаване до Божието Слово да го погуби, обезсили и заличи от човешките сърца. Разбира се, верните на истината всякога навреме са долавяли лукавите домогвания на сатаната и в енергична борба със заблудите са разкривали истинския лик на врага.

Историята ни говори за фактите, на които тя е била свидетелка. А Словото Божие ни разбулва и метафизичната основа на борбите, ставащи по лицето на земята. То ни показва ония два невидими лагера, към които човеците доброволно вътрешно се самоопределят, призовавани от своите невидими вдъхновители. Едни се нареждат на фронта на доброто - това са богоизбраните носители и вестители на вечната Божествена истина, разкрита ни в Божественото Откровение. Други, подмамени от едно или друго обстоятелство на живота, преследвайки една или друга нечиста цел, застават в редиците на противниковия стан. И те започват там своята дейност. И те вестят своето лъжеучение, препоръчвайки го за единствено истинско. Те обаче пред съда Божий се оказват лъжеучители, беззаконници и лъжепророци, защото не са били служители на единия и истински Бог, Извор на всяка истина, а служат на дявола, баща на лъжата (Иоан. 8:44).




*

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите