|
В отговор на:
удивително неграмотна статия.
Самият Атанасий Велики (цитата в края на статията)нарича книгите за които Младежа се пъне неканонични, а другите, които са част от библията канонични. какво повече има да се каже?
Аз пък бих казал за твоя отговор, че за пореден път е безотговорен, и затова хич НЕ е удивителен. С което не искам да те обидя, а да ти кажа истината - при всичките ми уважения към теб, друже, ще споделя, че често изказванията ти са не само противоречиви, но и издават фрапираща некомпетентност.
И тъй, неканонични книги (Anaginoskomena Books) са книгите, които не са включени в Еврейския канон, но присъстват в Стария Завет на Библията. Като не богодуховни , Църквата не ги е добавила в Библейския канон, но поради това, че са църковни и полезни за назидание и благочестивост на вярващите, ги възприема като Свещено Писание. В Библията има 11 такива книги.
Отношението на християните към неканоничните книги е различно:
- От Лутер до наши дни протестантите ги смятат за безблагодатни и издават Св. Писание без неканоничните книги, като при това войнствено отричат дори позоваването на тях. Наричат ги "еклесиастки" и дори "апокрифни" книги. (Някои от евангелските християни, сред които напр. баптистите, ползват неканоничните книги - особено през последните десетилетия).
- Католическата Църква пък е утвърдила за боговдъхновени в еднаква степен както каноничните, така и неканоничните книги. (Това е станало след Реформацията, на Тридентския събор в 1545 г., и оттогава е приела да нарича неканоничните книги Deutrocanonical, т.е. принадлежащи към втори или по-късен Библейски канон).
- Православната Църква е чужда на подобни крайности: за боговдъхновени Тя признава само каноничните книги на Библията .
Може би някои не знаят, че в неканоническите книги се съдържат най-велики истини на Божественото Откровение. Така например, за празника Обновление, на който Господ Иисус Христос е ходил в Иерусалим, се съобщава само в неканонична книга; единствено в неканонична книга ясно и определено е казано, че Бог е сътворил света от нищото (2 Мак. 7:28).
Междувпрочем, св. ап. Павел цитира имената на Ианий и Иамврий , които не се срещат никъде в НИТО ЕДНА КНИГА на Стария Завет. А ето, че във второто си послание до Тимотея (3:8) апостол Павел споменава, че те „се противиха на Моисея“. Ап. Павел се позовава на устното предание, според което имената на двамата най-прочути египетски магьосници, за които се разказва в книга Изход (гл. 7 и 8) са „Ианий“ и „Иамврий“. И това в никакъв случай не е единственото място в Новия Завет, където се използува небиблейски източник — най-известният пример е от посланието на св. ап. Иуда, който цитира от „Книгата на Енох “ (Иуда, ст. 14-15).
|