Re: Към 2405 за Писанието / Религия и мистика / Християнство

Благодаря ти за комплиментите. Но моля те, не произнасяй друг път лъжи като тая, че "очевидно младеж не вярва в писанието". Грозно е, 24 май, а и е нелепо - защото дори и дяволите ще ти се смеят, че произнасяш лъжи които сам си измисляш, а пък в сравнение с техните (дяволските) са твърде "плитки".

Виж, 24 май

Книгите в Новия ЗАвет не са само 4-те Евангелия и общият им брой е точно 27 - нито по-вече, нито по-малко. . . Сигурен съм, че признавате именно точно тези 27 книги на Н.З., които са станали канонични в Църквата, а не извън нея (защото Тя единствено е "стълб и крепило на истината" и Писанието е част от тази истина). И това е станало не в края на 1-ви век, нито през 2-ри, нито дори през 3-ти. Най-ранния списък на всички новозаветни текстове може да бъде намерен в тридесет и третото правило на поместен църковен събор, проведен в Картаген и в откъс от едно писмо на св. Атанасий Александрийски от 367 г. И двата източника изброяват всички познати ни днес книги на Новия Завет без изключение. Поместен събор, проведен навярно в Рим през 382, съставя окончателния списък на каноничните книги на Стария и Новия Завет.

24 май

Като признавате точно тези 27 новозаветни книги, вие подсъзнателно признавате и църковното Предание.

Но има и още нещо много важно относно п р и р о д а т а на Свещеното Писание, която е бого_човешка* . Предвестие на синергизма в Божието домостроителство е Боговъплъщението, когато "Логосът стана плът и живя с нас" (Ин 1:14) - котаго Бог, стана Човек и като Богочовек основа Църквата Си и избра и постави Апостоли да проповядват Евангелието Му.

Библията е Божие слово и едновременно с това предава това слово в синергизма на небесното и земното. Откровението се пречупва през личността на свещения автор, който освен това остава верен на себе си (черти на характера, дарование, възгледи и представи, влияние на епохата и т.н.). Тайнственото съчетание на тези два елемента са същността на богочовешката природа на Свещеното Писание.

Библията несъмнено е най-важната част от църковното предание, но не е абсолютният авторитет - т.е., не е единственият авторитет по отношение на истината. Иначе думите за Църквата, че е “стълб и крепило на истината”, трябва да се отнасят до "стълб и крепило Единствено на Писанието" (максимата Sola sсriрtura). Такава мисъл, обаче в Писанието няма.

Св. Василий Велики в книгата си за Светия Дух (глава ХХVII.) казва:

“ От запазените в Църквата догмати и проповеди някои имаме от писмено наставление, а други сме приели от апостолското предание, по наследство, в тайна. И едните, и другите имат една и съща сила за благочестието... Кое писание ни е научило да се обръщаме на изток при молитва?... Не [правим ли това] по премълчано и тайно предание? Затова всички гледаме на изток, когато се молим. Но малцина знаем, че като правим това, ние дирим древното отечество (рая), което Бог насадил в Едем, на изток”.

*