Младеж,

Сега на свой ред бих ти оказал как клеветиш и си противоречиш именно с истините от Писанието.

Първо за клеветата:
"- т.е., вие твърдите, че вярвате “на 100%” “според Писанието”, но де факто винаги си имате една “вратичка”, през която да излезете и да прецените от ваша гледна точка (“на собствена глава”) кое да приемете, и кое да не приемете (понеже влизате в противоречие с едно или друго откровение), кое да изпълнявате, и кое да не изпълнявате. . ."

Това не е вярно, понеже аз не вадя аргументи освен от Писанието - за разлика от някои други хора, които изваждат аргументите си от други източници. Покажи ми тази "вратичка" ако можеш, защото аз мога да ти покажа твоите "вратички", през които непрекъснато се измъкваш.

Сега за противоречията ти с Писанието:
1. "Без смирение, обаче, е н е в ъ з м о ж н о истинско покаяние"

Покаянието не идва от нашето смирение, а идва САМО от Божията благост (Римл.2:4), която идва към нас чрез Божието слово. Именно това Божие слово ни кара да осъзнаем греха, което ни дава разбиране на Кого сме противник. Ние ВЕЧЕ сме опознали греха - по естество го познаваме, но не го осъзнаваме. Не осъзнаваме на Кого сме противник. Нашето смирение е дрипава дреха пред Божията благост, която всъщност ни води към покаянието, което пък ни прави смирени със истинско смирение. Ти слагаш човешкото смирение на ПЪРВО място, но по този начин ТИ твърдиш (заедно със тези които си възприел за 100% Божий авторитет) че ВСЯКО човешко смирение води до покаяние, без да е необходима Божията благодат... Това са далекоизточни мистични практики, доказали своята нулева практична стойност.

2. "Вярата е условие, но не достатъчно за да бъде основата на духовния живот - защото “и бесовете вярват и треперят” (Иак. 2:19)."

Вярата е ДОСТАТЪЧНО условие за оправдание. Вярата е ДОСТАТЪЧНО условие за да бъдем "вардени за спасение". Вярата е ДОСТАТЪЧНО условие за получаване на ВСИЧКИ Божии обещания (както в сегашния, така и в бъдещия свят).

Кажи ми Младеж, ако аз съм оправдан заради вярата си в Исуса Христа, ако съм пазен (съхранен) за окончателното спасение в бъдещия свят чрез запечатването ми със Святия Дух и ако още сега получавам обещанията за благословен (но не лесен) живот - нима това не е основа за всеки духовен живот? И всичко това се получава като резултат не на бесовска вяра, която кара притежателя й да "трепери", а се получава в резултат на вяра в Спасителя, която те прави уверен в Него (а не в себе си) - как казваш това не е достатъчна основа. Или не разбираш за какво иде реч, или съзнателно ме клеветиш, че имам бесовска вяра.

3."Виждащият се добродетелен не може все още да бъде християнин и не се явява такъв, въпреки и да се счита такъв. В качество на аргумент, св. Игнатий (Брянчанинов) посочва историята от земния живот на Спасителя, когато Христос бил приет със сълзи на разкаяние от обикновените, осъзнаващи греховността си евреи, а бил осъден на страшна смърт от "умния" (интелектуален) "добродетелен" и почитан иудейски елит."

И това изключва ли вярващите в Христа да бъдат истински добродетелни? И те разбират ли по някакъв начин дали са добродетелни? Или през целия си живот отричат да имат добродетели? Писанието ни учи точно обратното - да трупаме добродетели, една след друга. Да бъдем пример във всичко, за да прославят заради нас Бога. Но аз разбирам - явно искаш да ме изкараш като "юдейския елит", който само си мислил че има някакви добродетели - та ти дори не ме познаваш, приятелю. Спокойно, не тръбя колко съм кротък, добър и добродетелен. Твърдя САМО, че се основавам САМО на Писанието - нима това може да дразни един християнин, дотолкова че да се опитва да клевети друг християнин без дори лично да го познава?