Иво,

Приятелю,

Имаш правото да не се съгласяваш, но това не значи, че си прав. Нека никога не забравяме, че заради тази си именно свобода ние носим и отговорност пред Бога.

Не се съгласяваш с истината, че "истинската вяра се ражда от опознаването на своята греховност и падение"



Нека си припомним, че НЕСЛУЧАЙНО ПЪРВОТО НЕЩО, С КОЕТО ГОСПОД ИИСУС ХРИСТОС НАЧЕНАЛ ДА ПРОПОВЯДВА СВОЕТО ЕВАНГЕЛИЕ БИЛ (Е) ПРИЗИВЪТ ЗА ПОКАЯНИЕ (Мат., 4:17).

Този призив важи и днес, и неговото първостепенно значение не е изгубило силата си. Ако държиш истински на Писанието, не би трябвало да подминаваш лекомислено този ф а к т.

Без смирение, обаче, е н е в ъ з м о ж н о истинско покаяние, а смирение е НЕвъзможно , ако няма послушание (ако има противене и отхвърляне на Христовите заповеди).

Позицията и държанието ви е подобна на човек, който казва:

“ Ние вярваме в Писанието, но оставете ни да си вярваме тъй, както на нас ни е удобно (както ние и с к а м е да си го разбираме), и да изпълняваме Христовите заповеди тъй, както на нас ни изнася (както се подчиним на нашата воля, а не на Божията).”

- т.е., вие твърдите, че вярвате “на 100%” “според Писанието”, но де факто винаги си имате една “вратичка”, през която да излезете и да прецените от ваша гледна точка (“на собствена глава”) кое да приемете, и кое да не приемете (понеже влизате в противоречие с едно или друго откровение), кое да изпълнявате, и кое да не изпълнявате. . .

Вярата е условие, но не достатъчно за да бъде основата на духовния живот - защото “и бесовете вярват и треперят” (Иак. 2:19). Основата на нашият духовен живот се състои в подвига на осъзнаване на нашата греховност, което става само в смирената душа, смирението ражда покаяние, покаянието пък води до очистване от греховете, което от своя страна ни отвежда към и с т и н с к и я стремеж за спасение и КЪМ правилната вяра.

Всеки подвиг, който не води към този резултат, се явява лъжеподвиг и духовния живот без него е измамна .

Тази мисъл казва св. Апостол Павел на Тимотей:

" Ако пък някой се и състезава. той не бива увенчан, щом се не състезава по правилата " (2 Тим. 2:5)


Виждащият се добродетелен не може все още да бъде християнин и не се явява такъв, въпреки и да се счита такъв. В качество на аргумент, св. Игнатий (Брянчанинов) посочва историята от земния живот на Спасителя, когато Христос бил приет със сълзи на разкаяние от обикновените, осъзнаващи греховността си евреи, а бил осъден на страшна смърт от "умния" (интелектуален) "добродетелен" и почитан иудейски елит.

. . .

Целият ти постинг Иво, е пълен с противоречия. Искрено се надявах, че е възможно да има някаква положителна промяна , но засега сякаш е още рано. Приключвам темата.