"Тук пропускаш факта, че дори в най първите постъпки от деянията на апостолите откриваме и външни изобразителни мистични действия. Такива са ръкополагането и кръщението, помазването с елей, причастието."

В никакъв случай не пропускам този факт, но го поставям там където е действителното му място - където е мястото на каруцата теглена от магаре. В случая магарето е което тегли каруцата, а не каруцата тегли магарето. И аз твърдя, че има само едно нещо което тегли Божията църква (каруца) - учението на Писанието. Въпроса е че каруцата на сегашната православна църква рядко бива теглена от Писанието, за разлика от каруците на много от протестанските църкви, които правилно се ориентират коя е единствената сила способна да ги води в Божият път.

Всякакви варианти на поставяне на друг авторитет за водителство наравно с авторитета на Писанието биха довели до затлачване на църквата и в крайна сметка падането й в някоя канавка.

Аз съм любопитен да разбера защо наричаш следването на учението на Писанието - филосовска идея. Би трябвало да знаеш, че учението на Писанието е далеч повече от философия. Православните ни братя се гордеят с някакво апостолско приемство на църквите им на базата на поредица ръкополагания от първоапостолите досега, но аз никога не съм виждал такава идея във ръкополагането като чета контекста на писаното от първоапостолите по въпроса. Да не говорим че досега не съм чувал да има и документи, които да доказват подобна апостолска приемственост да речем за Българската православна църква. Игнатиус - ти знаеш ли например сегашните ви водачи от кой точно апостол са получили чрез ръкополагане така бленуваната благодат за служение (и въобще цялата верига от такива ръкополагания)?