Тук пропускаш факта, че дори в най първите постъпки от деянията на апостолите откриваме и външни изобразителни мистични действия. Такива са ръкополагането и кръщението, помазването с елей, причастието.

8:14] Като чуха апостолите, които бяха в Иерусалим, че Самария е приела словото Божие, проводиха там Петра и Иоана,
[8:15] които слязоха и се помолиха за тях, за да приемат Дух Светий.
[8:16] (Защото Той не бе слязъл още нито върху едного от тях, а само бяха кръстени в името на Господа Иисуса.)
[8:17] Тогава възлагаха върху им ръце, и те приемаха Духа Светаго.

[10:47] може ли някой да възпре да се кръстят с вода тия, които приеха Дух Светий, както и ние?
[10:48] И заповяда им да се кръстят в името на Иисуса Христа. След това го помолиха да престои у тях няколко дни.

Никой никога не е оспорвал, че вярата обикновенно идва преди кръщението.

Ако не беше така, нямаше да има в Църквата оглашение. Нямаше да има и приемане чрез миропомазване на еретици, отричащи се от ереста си.

Православната Църква никога не е защитавала един свръхинституционален светоглед, какъвто и приписваш.

Но и не отстъпва от практиката на Писанието.

Имаш в Деянията два противоположни случая. В единия имаме кръщение, но не е даден в пълнота дарът на Светия Дух.

В другия, за да увери Бог апостолите че трябва да приемат езичниците, Той праща дарът на Светия Дух и го обозначава със свръхестествени знамения.

Но и в този случай апостолите след това КРЪЩАВАТ тези хора.

В дадения случай ти защитаваш една философска идея, която има съвсем малко обща с Писанието. А именно че благодатта Божия не се дава чрез човешко и свещеническо посредничество.

Но самата Библия показва, че това не е така.

Причината е проста- Бог е устроил този ред, за да утвърди църковността и Църквата и да я предпази от сектантството.

Редактирано от lgnatius на 15.08.04 15:24.