|
Освен като повод за окачане в дадзибаото на образите на “любими” сдс мутри и инвективи срещу К. Кънев, тази статия не блести с особена аргументираност и бодро смесва каноничните и историческите с юридическите аспекти на този сложен въпрос.
Макар че правилата от съборите и изповеданието на вярата говорят за единна църква и тази концепция е в основата на каноничното право - историята на църквата е история на разделения. Единството на църквата е един идеал, който обаче никога не е бил факт. Освен това, трябва да се прави разлика между административното единство и единството във вярата. За църквата има по важни неща от административното единство и това са чистотата на вярата и апостолската приемственост (гарантираща, че всеки клирик ще получи ръкоположение, възходящо към слизането на Дух Светии на петдесетница и предаващо несекващата Му благодат от Апостолите до нас). Административното единство е само средство за осигуряването на тези ценности. Ранната църква е била децентрализирана както и днес до известна степен все още са православните поместни църкви. Идеята за централизация кулминира в католическата църква. При нас "вселенският" патриарх във Фенер е само “пръв сред равни”. Тези, които се кълнат в административното единство на църквата не бива да забравят, че чак до 60те години на 20 век БПЦ не е била призната от останалите църкви, понеже се била отделила неканонично от Фенер, същите би трябвало да признаят претенциите на сръбската патриаршия в Македония. В момента в Гърция, наред с официалната Еладска архиепископия има повече алтернативни синоди, отколкото крила е имал някога БЗНС. Руската православна църква, макар и най мощна от всички "сестри ", също е разделена: освен наследеното от соц. епохата разделение между "казионната" РПЦ, “Задграничната” (белогвардейска) и събирателно наречената "катакомбна" църкви, днес постоянно изникват нови разколи в нея (напр. Украинския синод и прочее).
Но тези теологични и исторически аспекти всъщност не се отнасят до същността на въпроса за отношенията на българските православни християни с държавата. Те са вътрешни въпроси на църквата, които държавата не регулира и в които не бива да се намесва. Голям грях на всички от снимките е че те правеха точно това, като преди правеше и комунистическият режим.
*
Трябва да се прави разлика между няколко аспекта - 1. каноните и идеологията, които са вътрешен въпрос и държавата там няма място (т.е. православието като идея)2. правото свободно да се регистрират различни "алтернативни" групи, претендиращи да са (най) православни, което държавата трябва да гарантира (различни православни групи и изповедания)и 3. чисто правния въпрос кой има право на името БПЦ и имотите на това юридическо лице и кои ще са кокретните персони, представляващи това лице - синодът на Максим или този на Инокентий. Държавата има да се грижи за няколко неща - 1. за стабилността в правния мир, обществения ред и сигурността на собствеността - за това тя регистрира вероизповеданията и е арбитър при имуществени спорове, 2. правата на човека, които включват право на изповядване и упражняване на религия и право да се създават организации за тези цели. Това са права по конституция и по всички международни стандарти. От тях следва, че държавата не може да ми забрани, ако не смятам, че съществуващите синоди отговарят на моите религиозни нужди (както всъщност все повече е) - да търся да създам друг. Останалите синоди и църкви могат да не признаят, откажат общение и анатемосат такъв синод, да откажат да признаят тайнствата, извършвани от него (напр. кръщения, брак, ръкополагане, освещаване на църкви), но това не е въпрос, който засяга моите права като гражданин, които държавата дължи да гарантира.
*
За държавата НЯМА голяма разлика между един синод и един футболен отбор - точно както тя гарантира само минимални организационни и имуществени въпроси, които целят да осигурят стабилност на собствеността и субектите във правния мир, но не се занимава със правилата, по които отборът играе или си избира капитан, нито с това кой играе в този тим и кой са запалянковците му- така е и със синодите. Така че, тези които твърдят че РБ трябва да гарантира единството на православието в БГ (т.е. "всички православни в едно вероизповедание", не "само едно юридическо лице с името БПЦ" ) ратуват за продължаване държавната намеса в църковните дела, нарушаване на доктрината за разделението на държава от църква и за нарушаването на личните права на всички, които виждат очевидното (или част от него)– че и БПЦ и “алтернативния” синод днес са само предприятия за прехраната на шепа алчни, бездуховни, безделни и гранясали старци. От тук натам, конкретната акция на прокуратурата трябва да се оценява не по канонични и исторически критерии, а от чисто юридическа гл. точка, както всяка намеса на държавен орган (който при това не е съд) в делата на частни субекти. А намесата на прокуратурата от правна гл. точка е най малкото спорна и никой не може да отрече политическия характер на акцията. Да, безспорно, държавата трябва да гарантира имуществените права на този синод, който получи съдебно признание, че представлява БПЦ. Но към момента никой синод не е признат по съдебен ред. Освен това - един важен нюанс - затворени са и църкви, построени след разкола от енории, отделили се от Максим. Дори синодът на Максим да бъде признат за представител на БПЦ - тези имоти не могат да се придадат към нея. БПЦ на Максим би имала право само на имотите, придобити от БПЦ преди разкола, а за периода след разкола - само на имоти придобити от групата на Максим. Хората на Инокентий ще имат право да регистрират свое изповедание, което ще си има свои имоти. Възможен е и обратния вариант. Но този изход може да се случи САМО по съдебен ред, а не с подобна намеса на прокуратурата.
*
Независимо какво си мисли всеки от нас за Максим, Инокентий, комунизма, СДС, каноните, вселената и т.н., когато в България има законност - ще има само един правен субект със името БПЦ и той ще има право на несмутено владение на всички имоти придобити от БПЦ (кой точно ще го представлява- трябва да реши съда). Това в БГ да има само едно православно организирано вероизповедание обаче зависи само от гражданите. И вероятно винаги ще имаме всякакви други групи, следващи някаква версия на православието (наречени напр. Православна църква в България, Старокалендарна църква - Княжево, Интелектуален кръг на православните атеисти "Ванга и Ко" и т.н. ). Те ще си строят и църкви и ще си бъдат техни собственици както и всеки друг правен субект. БПЦ ще придобива тези имоти само ако ги купи, наследи или в резултат на сливане и вливане. Това следва от (светския) закон, различен от църковните канони и въпросите на личния морал и политическа отговорност. Всичко останало са или вътрешни за църквата въпроси или индивидални морално-политически оценки или просто прах в очите, зад който се крият всякакви лични интереси.
|
eto: