|
Евреите бeсни от “Страстта Христова”
Филмът на сценариста и режисьора Мел Гибсън повдигна вечния въпрос кой уби Спасителя
Милано
Румен Михайлов
Кореспондент на “Монитор”
26.03.2004 г.
Към края на миналата седмица приходите от прожекцията в САЩ на филма на Мел Гибсън "Страстта Христова" надхвърлиха 260 милиона долара. А лентата е на екран от 25 февруари, т.е. от месец, което означава, че вече засенчва неотдавнашния финансов успех на "Властелинът на пръстените". По екраните на Европа "Страстта Христова" ще се появи всеки момент, в навечерието на най-големия християнски празник Великден. Вече има и предвиждания, според които на Стария континент творбата на Мел Гибсън ще инкасира много повече пари, отколкото в Щатите. И удивен от тази перспектива, Майкъл Дъглас побърка Холивуд с възклицанието си: ""Страстта" е страхотен удар на гърба на Христос и чудесен урок по маркетинг!"
Освен че събра десет пъти повече пари, отколкото струва реализацията му, филмът предизвика в САЩ вълна от негодувание сред еврейската общност. Някои нейни лидери направо обвиниха сценариста и режисьора Мел Гибсън, че бил един от най-отявлените днешни антисемити. По простата причина, че лентата му повдига едва ли не извечния въпрос кой всъщност уби Исус Христос? Дори авторитетният американски седмичник "Нюз уик" го постави на корицата си на фона на окървавения Джеймс Клейвизел в ролята на Спасителя. Защото според написаните през последния половин век учебници по история, виновник за неговата кончина е осъдилият го на смърт римски наместник в Галилея Пилат Понтийски. Но в течение на почти две хилядолетия преди това християнската църква сочи с пръст като истински палачи на Исус Христос евреите в Йерусалим. Каквото прави за своите критикари с езика на киното и Мел Гибсън. А в името на разправата с евреите заради причинените мъки на Божия син през Средновековието са били организирани кръстоносните походи. Това е в основата и на нацисткия холокост.
Иначе "Страстта Христова" разказва за познати до болка събития - последните 12 часа от земния живот на Спасителя след залавянето му в маслиновата гора. На сутринта Исус е изправен на съд по бързата процедура за приписваните му престъпления, като решаващата дума за съдбата му принадлежи на Пилат. Той обаче трябва да се съобрази със
становището на Синедриона
Това е висшият еврейски политически, религиозен и съдебен съвет. И когато императорският наместник дава думата на неговите членове, за да се произнесат по това какво заслужава Христос за деянията си, те отсичат: "Разпни го!" Само че във филма на Мел Гибсън това правят не познатите от иконографията строги старци, а озверели и жадни за кръв Кайфа и компания. Които дават тон на тълпата от свадливи свои съплеменници да крещи неистово "Разпнат!" и "На кръста!", да къпе в гнусни храчки Христос и да бразди плътта му с камъни като на най-долно псе. В същото време Пилат Понтийски е представен в съвсем човешка светлина, колеблив, склонен на милост. Та червеният цвят на насилието струи от всякъде, на моменти сцените са направо апотеоз на жестокостта и независимо, че диалогът е на арамейски и на латински, те се запомнят както творбите на Микеланджело и Караваджо, за които преводач не е нужен. Ето, затова най-вече филмът стана фокус за еврейския гняв, като начало в Америка.
Той направо блика от културните страници на някои от най-авторитетните всекидневници там. "The passion of the Crist" е филм на ужаса и е съвсем касапски, също като "Pulp Fiction" и "Kill Bill" на Куентин Тарантино", обяви най-безцеремонно "New York Times". За "Daily News" пък това е най-насилственият антисемитски филм, който е правен след пропагандните нацистки ленти през Втората световна война. "Washington Post" пък реши, че бруталността му е почти порнографска, а "Los Angeles Times" направи изключение от златните си правила и публикува рецензията си за творбата на своята първа страница. "Тезата за оскотяването на евреите, писа всекидневникът, не е спомената пътьом от Мел Гибсън, а е в самата основа на филма". И допълва: "Да не забравяме, че именно разбирането за "кръвната вина" на евреите предизвикваше нечовешки страдания, преследвания и смърт цели 2000 години".
Тук не може да не се спомене и реакцията на спеца на "New York Times" по въпросите на киноизкуството Франк Рич, които поиска в рубриката си направо
да убие Мел Гибсън
да овеси червата му на стълб и да доведе под него, за да ги изяде, кучето на режисьора. Както подхожда на ранга му, далеч по-миролюбив бе равинът Marvin Hier от "Wiesental Center" в Лос Анджелис. "Евреите ще излизат от всяка прожекция, настръхнали от ужас, посочи той. Наистина очите на нито един евреин във филма не излъчват човешка истина и светлина, всички са коварни и злобни. Надявам се, че и много католици няма да поискат да го гледат".
Да, ама най-напред го видя първият сред тях, папа Йоан-Павел Втори и каза:
"Точно така е станало!" Поне така твърдят продуцентът Стив Мак Евити и помощник режисьорът Ян Микелини, които Светият отец приема на лична ауденция на 8 декември миналата година. Това става два дни, след като папата е гледал в собствения си апартамент лентата на Мел Гибсън и според неговия личен секретар - епископ Станислав Дзивиц, който му е правил компания, страшно много се бил изкефил. Та продуцентът и помощник режисьорът твърдят, че когато Йоан-Павел Втори се спира при тях, той им казва: "Is it as it was" - "Точно така е станало!"
Първоначално и епископ Дзивиц, и говорителят на Ватикана Хоакин Наваро Валс под една или друга форма потвърждават реакцията на папата. Но когато изданието "Variety" раздухва отвъд Океана думите му и еврейската общност започва да пренасочва гнева си от Гибсън към Светия отец, двамата бият отбой - такава работа няма! Което пък даде основание на ватиканиста на авторитетното италианско списание "Еспресо" Сандро Маджистер да подметне: "Изглежда Йоан-Павел Втори малко е се е пооправил здравословно. Но ватиканската курия не, защото най-близките папски хора стават все по-лоши съветници!"
Истината е, както подчерта в "Кориере дела сера" и Луиджи Акатоли, че Войтила в действителност е направил "онзи" коментар. Но в същото време той е загрижен да не бъде обявен за защитник на творба, която поставя отново на дневен ред диатрибата "Кой уби Христос?" Оная, която християнските църкви са били превърнали в свое знаме през вековете, но която са решили да затворят след холокоста. А специално католическата църква прави това с тежест през 1963 г. по времето на Втория ватикански събор, чиито миролюбиви и примиренчески послания обаче ортодоксалният й клон в Австралия и другаде не приема. А отявлен радикален, ортодоксален католик, е бащата на Мел Гибсън, който е възпитал в този дух и сина си.
Както и да е, но след като най-напред децата на Цион стовариха гнева си върху автора, след възклицанието на удоволствие на папата от видения филм, те започнаха атаки и срещу него. Превръщайки, така да се каже една културна дискусия, в доста остри
религиозни разпри
По време на които равинът на Рим поиска от Ватикана филмът да бъде официално осъден и "Страстта Христовa" да не бъде пускан по екраните в страната. Както възнамеряват да направят във Франция, тъй като властите се опасяват лентата да не разбуни религиозните страсти до степен улични безредици. Което пък означава, че любопитните французи ще отидат да го гледат в съседни страни, където енорийските свещеници вече изкупуват билетите за предстоящите прожекции на пачки и ги подаряват на вярващите. Защото владиците им, които са имали възможност да проследят при закрити врата лентата, са им казали, че тя е чудесна и съвсем богоугодна.
Интересното е, че в юдейския поход срещу "Страстта Христова" в Италия има доста сериозна българска следа. Става дума за
нашето момче Мони Овадия
което сега е може би най-известният театрален режисьор и актьор от еврейски произход на Апенините. И редовно пълни залите, за което свидетелства и цялата, отредена му от авторитетния вестник "Кориере дела сера" страница, върху която да си каже каквото има за филма. И той го направи, обявявайки със съвсем дружелюбен тон, че ако бил християнин, щял да се загрижи, да се обиди. Тъй като "Страстта" била цялата ужас и безмилостно проливане на кръв, а Мел Гибсън - психопат, който трябвало да се лекува. И Мони се закани, че щял да си оправи сметките с австралийския режисьор като качи на сцената Христос, но по еврейски с наметнатия върху главата шал за молитви, с дългите сплетени коси, тоест такъв, какъвто е бил в действителност - 100% евреин.
Иначе във филма има съвсем
сериозно българско присъствие
Става дума за изпълнителите на две от главните роли, в които се изявяват Христо Шопов - Пилат Понтийски, и Христо Живков - Свети Йоан Кръстител. На Апенините отзивите за изпълненията им са положителни, при това преди още филмът да е пуснат по екраните, където се очаква да направи истински бум след броени дни. Но както писаха някои тукашни вестници, лентата като нищо може да се окаже спукан балон, заради една истинска журналистическа находка на списанието "ТВ соризи и канцони". То публикува фотографии на поваления кръст с прикования на него Христос - Джеймс Клейвизел, но разрязан през кръста и с подаващи се от корема му … кабели. Тоест за снимките с мъките на Спасителя на Голгота Мел Гибсън е използвал робот, а не живия актьор, както твърдеше и тръбеше, че човекът бил понесъл стоически "разпятието". Така че разрязаната на две кукла - точно копие на Клейвизел - за много италианци вече развенча мита. Разбира се, не истинския, а само този за филма на ортодоксалния католик Мел.
|
КОЙ РАЗПНА ХРИСТОС?!
