силата Божия"

. . .

“. . . ония, които се сподобиха да получат оня свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се мъжат, И ДА УМРАТ ВЕЧЕ НЕ МОГАТ, ПОНЕЖЕ СА РАВНИ НА АНГЕЛИ И, БИДЕЙКИ СИНОВЕ НА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО, СА СИНОВЕ БОЖИИ.”


Лука 20:27-38

Когато човек встъпи във вярата едно от нещата, които най-много го запленяват и коренно променят светогледа му е Възкресението. И това е съвсем обяснимо, защото няма по-ценно нещо за човека от неговия живот. Но проблемът е в това, че искаме или не, рано или късно ние го губим. Затова когато човек разбере, че въпреки неумолимата смърт, която го очаква, той отново ще живее, тялото и душата му отново ще бъдат съединени, тогава животът отново се възвръща у него, тогава неговата душа получава животворен тласък и неувяхваща вътрешна радост.
Но веднага до този факт се нарежда и един парадокс. Въпреки че няма нищо по-ценно за човека от живота му, въпреки че Христос вече възкръсна и обещава да възкреси за живот всеки вярващ в Него много хора изглежда, че това или не ги интересува, или пък мислят, че това е нереално и че в други религий има по-вероятни начини за продължаване на живота. И наистина ако изхождаме само от нашите наблюдения и умозаключения за възкресение просто не може и да става дума, най-малкото защото около нас съвсем не се виждат хора да възкръсват. Ако пък речем да допуснем, че има някакво възкресение, или поне, че човек продължава съществуването си и след телесната му смърт, то тогава неминуемо сме изправени пред изкушението сами или въз основа на схващанията на други хора, да си изграждаме представи как би могло да проoължава същствуването ни и при какви условия, естествено.
Това са двете алтернативи пред всеки човек: да вярва в Източникът на нашето възкресение, Който и Сам възкръсна или да не вярва в Него, като при положение че все пак допуска задгробен живот, да си състави въз основа на най-различни човешки източници мнение какво би било това съществуване.

Това състояние на нещата не е никак ново. Такова било положението на хората и по времето на Иисус Христос - едни от тях о т х в ъ р л я л и Възкресението, други си съставяли собствено м н е н и е за него. Тези които отхвърляли възкресението именували себе си "садукей ". Те приемали за вдъхновени само петте книги на Мойсей, мислели, че няма възкресение от мъртви и че значение има само животът тук на земята. Затова според тях Бог е дал всичките закони в Стария завет. Но въпреки че признавали за вдъхновени петте книги на Мойсей, те приемали от тях само това което можел да се схване с ума и което,

според човешката логика имало смисъл.

Те като всички израилтяни вярвали, че ще дойде Месия, но какъв според техните представи щял да бъде този Месия, след като те не вярвали във възкресението? Това според тях трябвало да бъде човек като Мойсей, който трябвало да въведе съвършен обществен ред, да възстанови Израилскта държава и да отговаря за съвършеното изпълнение на старозаветните закони.
Имало и още една група хора, фарисеите, които приемали, че има възкресение, но според тях възкресението щяло да се състои в това, че Месията щял да възкреси всички починали до тогава израилтяни и да организира световна Израилска империя.

Садукеите и фарисеите, макар и заедно да участвали в управлението на Израил по това време, били в постоянно идеологическо противопоставяне и използвали всеки удобен случай да осмеят вярванита на противниците си. Освен това и двете партий мразели Иисус Христос, защото Той от една страна изобличавал заблудите и злодеянията им, а от друга Той се обявявал за Месия като в същото време въобще не съответствал на представите им за такъв. Затова те търсели начин да го хванат в противоречие или заговор против римската власт и да Го премахнат. Ето така един ден се стигнало до разговора между Иисус и садукейте, за който четем в текста за днес.

"Тогава дойдоха някои от садукейте, които твърдят, че няма възкресение и Го попитаха, казвайки: Учителю, Мойсей ни е написал: ако някой женен умре бездетен, неговия брат да вземе жена му и да въздигне потомство на брата си; имаше прочее седем братя и първия, след като взе жена, умря бездетен. Тая жена взе вторият; и той умря бездетен. Взе я и третия, тъй също и всички седмина, и умряха, без да оставят деца. След всички умря и жената. И тъй, при възкресението кому от тях ще бъде тя жена, понеже и седмината я имаха за жена? "(Лука, 20:27-33).

Какво прави впечатление от въпроса на садукейте? На първо място

това не бил искрен въпрос,

т.e. въпрос, на който те наистина желаели да узнаят отговора. Както споменах преди малко техните идеологически противници, фарисеите, учели, че когато Месия дойде, ще възкреси всички мъртви израилтяни и ще направи световна империя. Този пък Иисус твърдял, че е Месия. Нека сега да видим как този Месия ще се справи с абсурдната ситуация. Как, ако наистина той е Месия и вземе че наистина възкреси всички израилтяни, (което според тях никога не можело да се случи) ще определи на кого от седемте мъже жената ще стане съпруга? Та нали тя е била законна съпруга последователно на всеки един от тях преди смъртта им.
Без да се впускам в подробни обяснения относно въпроса на садукеите, бих искал само да спомена, че това бил един чисто хипотетичен въпрос без реално покритие в реалността. Освен това той имал за цел да осмее вярването на фарисейте за възкресението на всички израилтяни и Месианското достойнство на Иисус. С други думи това е въпрос, зададен от неверие и невежество.
Това ни навежда на мисълта, че и днес хорарта са склонни да задават подобни глупави въпроси, които единствено издават неверието и незавидното им духовно състояние. Един ще пита: "Щом Бог е всемогъщ, защо не унищожи дявола и всичко в света да се оправи?". Друг ще каже: "Защо християнството да е единствената истинска религия? Та нали и в другите религии се говори за Бог, добри дела и т.н.?" Трети ще възрази: "Иисус Христос няма божествен произход и достойнство; той е само човек". Четвърти: "Справедливо ли е да има ад?" Едва ли ще ми стигне времето, за да изброя всички въпроси от този тип, които хората задават. Иска ми се обаче да обърна внимание на това, че въпросите сами по себе си не са лишени от смисъл и съдържание. По-скоро хората, които ги задват, имат лоши намерения и имат за цел или да осмеят библйската вяра в Бога, или да покажат колко е неразумно да се вярва в какъвто и да е Бог, или може би да покажат, че те са тези, които имат по-добро разрешение на световните проблеми.
От отговора на Иисус обаче откриваме корена на подобни на пръв поглед нерзрешими въпроси. В евангелието на Матей, където е описана същата история, Иисус започва отговора Си с думите:

" Заблуждавате се, като не знаете Писанията, нито силата Божия" (22:29).

Ето го корена на всяка заблуда - непознаването на Писанието или изкривеното му разбиране, както и недостатъчната вяра в Бога - т.е., маловерието. Това непознаване или криворазбиране на Богооткровените истини е породено от високото самомнение на фарисеи и садукеи, водещи ги към заслепение. Иначе казано:

коренът на всяка заблуда е гордостта.

Затова и много често горделивите хора са наричани от Христос безумни и слепи.

За да покаже на садукейте, че те попадат точно в тази категория, Иисус им привел пример от Петокнижието(и по-точно от Битие), което самите садукеи СИ МИСЛЕЛИ, че познават и което признавали за боговдъхновено. Той им каза: "А че мъртви ще възкръснат и Мойсей го каза при къпината, когато нарече Господа Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Яковов. Но той не е Бог на мъртви, а на живи, защото у Него всички са живи"(37,38). Иисус показал на садукеите, че в самото Писание, което те смятали, че познават и което приемали за Боговдъхновено, се съдържа учението за Възкресението. Авраам, Исаак и Яков живели около 400 години преди Мойсей и въпреки че те отдавна били претърпяли телсна смърт, Бог явява себе си като техен Бог. А Бог не може да бъде Бог на мъртви, на нещо, което не съществува. За нас от гледна точка на времето даден човек престава да съществува, след като умре тялото му. Но за Бога няма време, няма вчера, днес и утре. За Бога всичко е "сега" и Той вижда това, което ние наричаме минало, настояще и бъдеще в един миг. Затова умрелите за Бога са живи и очакват възкресението си, съединението на душите с телата им.

За нас разбира се, колкото и да ни се иска, е невъможно да си представим какъв точно ще бъде начина на съществуване след възкресението. Но все пак Писанието ни дава известни детайли по този въпрос. За някои от тях споменава Иисус Христос в отговора си към садукейте:

"чедата на тоя свят се женят и се мъжат; но ония, които се сподобиха да получат оня свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се мъжат. И да умрат не могат, понеже са равни на ангели и бидейки синове на възкресението, са синове Божии "(34-36). Очевидно "оня свят", новия свят ще бъде доста по-различен от света, в който живеем. Когато Писанието говори за свят, то няма предвид свят в смисъл на природа, околна среда или обкръжаваща действителност. Под свят по-скоро се има предвид начина на съществуване на човека и взаимоотношенията му с другите хора. Така че ние не знаем дали в бъдещия свят ще има дървета, планини, равнини, слънце и други такива елементи от окръжаващата ни действителност. Възможно е да има. Но от Писанието със сигурност знаем, че след телесната ни смърт, душата ни ще е променена. Тя няма да е подвластна на смъртта, няма да е заразена с греха и да изпитва постоянна сконност към него. Емоционалния свят на човека ще е различен, защото любовта и радостта ще бъдат наша същностна характеристика. Умствения ни свят също ще е различен, защото тогава ще познаваме Бога и всичко, което ни е нужно в пълнота.
Освен това има още нещо за нашето съществуване, което научаваме от текста. Виждаме, че взаимоотношенията ни помежду си ще бъдат различни. Очевидно поради обновлението ни, поради новата ни душевност, които ще имаме, бракът, който самия Бог е учредил и дефинирал за наше добро тук на Земята, ще загуби своето предназначение.

И така, едно от нещата, които най-много ни запленяват и коренно променят светогледа ни е възкресението, защото за нас няма по-ценно нещо от живота. Възкресението е това, което ни дава животворен тласък и неувяхваща вътрешна радост. Чрез вяра в Христос ние сме синове на възкресението, синове Божий и ще се сподобим да получим бъдещия свят. Относно това как точно ще съществуваме след възкресението Писанието не ни дава пълно обяснение, но това, което със сигурност знаем, е че нашият добър Пастир възкръсна и ни показа, че това ще се случи и на нас и че " ония, които се сподобиха да получат оня свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се мъжат. И да умрат не могат, понеже са равни на ангели и бидейки синове на възкресението, са синове Божий"

И не смееха вече да Го питат за нищо. А Той им рече:
как казват, че Христос е син Давидов?
А сам Давид казва в книгата на псалмите: "рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти".
И тъй, Давид Го нарича Господ; как тогава Той му е син?
И когато целият народ слушаше, Той каза на учениците Си:
пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени и обичат поздрави по тържищата, предни седалища в синагогите и първи места по гощавките, които изпояждат домовете на вдовиците и лицемерно дълго се молят; те ще получат по-тежка присъда. (Лука, 20:40-47).

И тъй, коренът на всяка заблуда е гордостта, която изкривява разбирането на Писанието, на Богооткровените истини.

В Писанието е казано, например, че Един е Ходатаят, т.е. Един Единствен. Но това е част от истината. Казано е :
“Защото един е Бог, един и Ходатай между Бога и човеци - Човекът Христос Иисус, ” (1Тим., 2:5).

Но е казано още: "Аз съм Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Иаковов", казва Господ Бог. “Бог не е Бог на мъртви, а на живи.” (Матея, 22:31-32) И още: "И рече ми Господ: да се изправеха пред лицето Ми д о р и Мойсей и Самуил (те били тогава покойници) душата Ми няма да се приклони към тоя народ". (Иер.15:1)

Значи умрелите телом, но живи духом праведници (не само Мойсей и Самуил) могат да ходатайстват пред лицето на второто Лице на Бога, Господ Иисус Христос.

Как Мойсей е говорил с Иисус при Преображението Му - нали според някои е бил "умрял"? Не, не е умрял, жив е с душата си и с нея е говорил. Ако Т О Г А В А е говорил, как така С Е Г А няма да говори и да се моли, т.е. да ходатайства за нас пред Ходатая Христос? Пред Човекът Иисус Христос, Господа, Единородния с Отца, Който е горе на Небето, отдясно на Отца Си. Вярно е, че Господ Иисус Христос е Единствен Ходатай между Бога и човеците , но е вярно и това, че Той има две естества, за това се казва, че е Богочовек. (Син Божий, Син Человечески). И затова е казано, че Човекът Христос Иисус е Единственият Ходатай между Бога и човеците.

Вярно е още и това, че Христос, горе на Небето има неизмерим брой от множество приятели, сходни с образа Му, които бидейки синове на възкресението, са СИНОВЕ БОЖИИ - праведни човеци – молещи се и покланяйки се на Богочовека – Единствен Ходатай между Бога и човеците. Пред Божия Престол предстоят неизброимо множество Божии угодници, славословещи и молещи Единствения Застъпник пред Бога – Единородният Син Божий. Защото е казано:

"Бога никой никога не е видял. Единородният Син, Който е в недрата на Отца, Той Го обясни." (Йоан,1:18)

Единородният Син, казва още:

"който вярва в Мене, и да умре, ще оживее." [Йоан, 11:25]

И ни е откровил още следното:

“И когато взе книгата, четирите животни и
двайсет и четирите старци паднаха пред Агнеца,
държейки всеки от тях гусли и златни чаши, пълни с тамян, които са молитвите на светиите; ” (Откровение, гл. 5:8).

“ Димът от тамяна с молитвите на светиите се издигна от ръката на Ангела пред Бога. ” [Откр., 8:4].

"Паднаха пред Агнеца. . . " - т.е. пред Христос, пред Ходатая.

С " молитвите на светиите. . . " - т.е. с в с и ч к и молитви, включително и тия, за застъпничеството (ходатайството) на светиите към по-малките си братя. " Пред Бога . . . " – т.е., пред Ходатая Христос.

Който наистина държи на Писанието, нека наистина държи както трябва - не като фарисеите и садукеите.Отделно взет стих от Писанието (или дори няколко стиха) е възможно да не е (са) достатъчно условие за обосноваване на едно истинно тълкувание. Трябва да се изследва цялото Писание, да се сравни с други места, които дават пояснение по този въпрос. Затова, ако някоя интерпретация (произволно тълкувание) влиза в противоречие с други места от Библията, то тя очевидно е лъжовна и еретическа. Затова, непогрешимо правило за тълкуване на Писанието е самото Писание.

____________________________________
"Любовта никога не отпада"