В основата на възникването на всички ереси стои произволното (разно_волното) тълкуване на Библията.

Знайно е, че бесовете не само вярват в Бога (и треперят, Як., 2:19), но и познават отлично Светото Писание. На практика, пред погледа им протича цялата история на човечеството, и те знаят всичко за нея в най-малки детайли, както и за всеки човек поотделно. Толкова малки и толкова много, щото човек никога не ще може да разбере. Поне докато е тук, на Земята.

В 4-та глава от св. Евангелие от Матея, е описано как дяволът се опитвал да изкушава Господа, като му цитирал Писанието (по-точно Пс.90:11-12), придавайки му свой смисъл – т.е., това тълкувание било напълно произволно. [Подобна е ситуацията и в сблъсъка на православни бого_слови (нямам в пред вид себе си, защото не съм богослов), с протестиращи много_слови.]

Христос не признал за истинно тълкованието на дявола . Той му показал друго място от Писанието, (Второз., 6:16) което опровергава смисъла на дяволската интерпретация.

От това следват два основни извода:

1). Отделно взет стих от Писанието (или дори няколко стиха) е възможно да не е (са) достатъчно условие за обосноваване на едно истинно тълкувание. Трябва да се изследва цялото Писание, да се сравни с други места, които дават пояснение по този въпрос. Затова, ако някоя интерпретация (произволно тълкувание) влиза в противоречие с други места от Библията, то тя очевидно е лъжовна и еретическа. Затова, непогрешимо правило за тълкуване на Писанието е самото Писание. Този именно метод е използвал Христос, когато е отговарял на дявола, опровергавайки лъжовните му тълкования.

2). Този метод на произволно тълкувание на Писанието е дяволски, извратен. Негов източник у протестиращите и сега е пак онзи същия, който не се посвини да изкушава Самият Господ, чрез цитати от Писанието. Този метод е лукав метод, защото уж невинното, но съвсем произволно тълкуване, изопачава или направо отхвърля Богооткровенните истини.

Тук има и една друга тънка лукавост, на която самоволно се поддават много от протестиращите люде. Те казват :

“след като едно нещо в Писанието, не е написано "1/1" (едно към едно), значи то не трябва да се върши и трябва да се отхвърли.”

Дeйствително, има не само едно нещо, но и хиляди пъти по хиляди неща, които не са упоменати в Писанието. Не е упоменато “в прав текст”, например, че и децата трябва да се кръщават. Да, наистина е така е, но има много други места пак там, в Писанието, които недвусмислено показват, че и децата не само могат, но и трябва да бъдат кръщавани още от най-ранна възраст. Да не ядем ли, например, патладжан (син домат) само поради това, че в Библията няма и една думичка писана за него. Но има много други места, които ще потвърдят точно обратното - че не само можем да ядем син домат, но и е редно да благодарим Богу за всичко, в това число и за храната, която ни дарува.

А самото Свето Писание нямаше да го има, ако нямаше Църквата, ако нямаше Светото Предание. Основна роля и в Предание и в Писание играе Дух Светий - Духът на Истината, чрез Който може да се открие всяка истина, пазена в Църквата Христова - "стълб и крепило на истината".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите