Православен Катехизис

Свещеното предание (със съкращения)

ЦЪРКВАТА Христова е "стълб и крепило на истината" (1 Тим. 3:15). Тя ревностно пази и правилно преподава истините на вярата, съдържащи се в Божественото Откровение, което е единственият извор на нашата вяра. Свръхестественото Божествено Откровение се съдържа в Свещеното Писание и Свещеното Предание и затова те са равностойни. [...]

По време Свещ.Предание предхожда Свещ. Писание. Господ Иисус Христос предал на човеците устно словата, които Му дал Неговият небесен Отец (Иоан 17:6, 8). Апостолите приели истините на вярата чрез устната проповед на своя божествен Учител, Който не е оставил нищо писмено. Те от своя страна разпространявали евангелското слово отначало също само устно. По-късно някои от тях написали свещени книги, но в тях не включили всичко, което Иисус извършил и на което учил през време на Своето обществено служение, Св. Иоан Богослов ясно изразява това с думите: "И много други чудеса направи Иисус пред учениците Си, за които не е писано в тая книга", и в хиперболична форма добавя: "Има и много други работи, които извърши Иисус и за които, ако би се писало подробно, чини ми се, и цял свят не би побрал написаните книги" (Иоан 20:30; 21:25).

Повечето от светите апостоли НЕ СА ПИСАЛИ книги. Те разпространявали Божественото Откровение само устно. В Деяния апостолски е отбелязано, че след възкресението Си Христос в продължение на четиридесет дни се явявал на Своите ученици и им говорил за зарството Божие (1:3). От казаното през време на тези явявания обаче свещените писатели записали само малка част. Останалото предали на своите приемници устно. И записаното от апостолите, и предаденото от тях устно е слово Божие, т. е. Божествено Откровение. Едното наричаме Свещ. Писание, а другото е Свещ. Предание.

Казаното и извършеното от Иисуса Христа и от Неговите апостоли, което не влязло в свещените новозаветни книги, било възприето и запазено от църковното съзнание като неизменно правило на вярата. Постепенно то кристализирало в писмени паметници, появили се след времето на светите апостоли. Тези писмени паметници, в които се съдържа Свещ. Предание, са:

1. Древните кръщални символи от първите три века. ...
2. Апостолските правила. Те не са написани от самите апостоли, но в тях е отразена църковната практика от апостолско време, и това им придава особена ценност. Тяхното съдържание е дало отражение и върху правилата, изработени на поместни събори преди Първия вселенски събор (325 г.)
3. Вероопределенията и правилата на вселенските събори и на тези поместни събори, чийто авторитет е признат от Шестия вселенски събор. Както при догматическите формулировки, така и при каноническите определения отците на църковните събори се основавали не само на Свещ. Писание, но и на Свещ. Предание.
4. Древните литургически текстове, някои от които са от времето на апостолите. В много от тях се разкриват верови истини като напр. за Св. Троица, за боговъплъщението и изкуплението, за приснодевството на Божията Майка, за благодатта и други.
5. Древните църковни истории. В някои от тях са запазени предания от времето на св. апостоли, които съдържат вярата на древната Църква. Такива са напр. преданията за канона на свещените книги на Стария и Новия Завет.
6. Творенията на светите отци и учители на Църквата. В много от тях са дадени правилни изяснения на истините на вярата, както тя е била изповядана още от апостолско време. Някои от св. отци са оставили и системни изповедания на вярата, напр. св. Григорий Неокесарийски, св. Атанасий Велики, св. Василий Вслики и други.

Сами по себе си изброените писмени паметници не са Божествено Откровение. Но те са сигурно ръководство за правилното изясняване и разбиране на Откровението, защото са свидетелство, глас или съзнание на Църквата още от времето на Христа и апостолите.

От Свещеното или Апостолското предание Православната църква различава т. н. Църковно предание. Последното се е развивало на основата на Апостолското Предание и е в тясна връзка с него, но там са намерили място и много устни предания, стари и по-късни агиографски сведния, местни църковни обичаи и др., които НЕ СА ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ за Църквата като цяло, АКО НЕ СА В СЪГЛАСИЕ С ДУХА на Свещ. Предание. Често пъти мнозина по традиция приемат с неограничено доверие като Свещ. Предание много от онова, което е проникнало в Църквата като обичай. [...]

Православен катехизис, Синодално издателство, София 1991

. . .


____________________________________
"Любовта никога не отпада"