|
"Sola scriptura" - "Sola perduta" *
Едно от главните неща с което протестантският свят се опитва да се бори срещу православието е да разграничи и отдели Светото Писание от Светото Предание, от Църквата.
Нека се опитаме да си отговорим на въпроса: ДАЛИ НЕ Е ИМАЛО ЦЪРКВА ХРИСТОВА, когато все още не са били с ъ б р а н и новозаветните книги и даже още когато не са били написани ?
Знайно е, че Господ Иисус Христос никъде не е поръчал на учениците си да пишат книги, но това не е повод (още по-малко пък основание) някой да си позволи самочинно да отхвърля книгите на Новия Завет, смятайки ги за неистинни. Или да оспорва 4-те Евангелия, "виждайки" противоречия в тях, обосновавайки се, че Евангелието е едно – “на Иисуса Христа, Сина Божий” (Марк, 1:1). Без ни най-малко да се съобрази с това, че “всичкото Писание е боговдъхновено” (2 Тим. 3, 16)
Как именно книгите са включени в Писанието ? Разбира се, чрез Преданието, чрез Църквата, която Сам Христос Си основа и стана Нейн Глава.
Светото Писание е част от Светото Предание – ако нямаше последното, - ако нямаше Църквата Христова, - то нямаше да има и писаните книги на Новия Завет.
Не Светото Предание се съгласява с Канона на Новия Завет, а Канона на Новия Завет се съгласява със Светото Предание.
Не само по времето на Апостолите, но и още много векове след ранната Църква, разпространението на книгите е било изключително трудоемко, изключително бавно, и не навсякъде е имало откъде да се чете. Как тогава, хората са се учили да се причастяват, например, ако не чрез Светото Предание, чрез Църквата и в Църквата, която чрез Светия Дух на Истината е “ стълб и крепило на истината”.
"И тъй, братя, стойте и дръжте преданията, които научихте било чрез наше слово, било чрез наше послание. " (2Сол.,2:15), наставлява св. ап. Павел.
"Стойте и дръжте. . ." - би ли се осмелил някой да каже, че апостолите никъде другаде не са давали подобни наставления-заповеди.
И тъй, съществуването на Църквата исторически предшества написаните Новозаветни книги. Църквата не е създадена с помощта на Писанията – напротив, Писанията са се родили в лоното на вече съществуващата Църква. Очевидно е, че Христовата Църква и Светото Предание предшестват новозаветните писания."Писанието не се ражда от Църквата но в Църквата”.
Протестантите, привърженици на максимата “Sola scriptura” (“Единствено Писанието”) казват, че то е достатъчно за спасението. Римокатолиците пък твърдят, че папата е достоен наместник на Христос, и говорейки “екс катедра" е безгрешен, и едва ли не равен Богу. Православните вярваме и утвърждаваме, че Сам Христос е с нас в Църквата Си, в Едно с Дух Светий. В Едната Свята Съборна и Апостолска Църква, която е Негово тяло и която Той Сам основа и стана нейн Глава. Защото както в човешкото тяло нищо не става без душата, която е в него, — тъй и в тялото на Църквата нищо не става без Светия Дух, Който е душа на Църквата. И тъй във всички векове и в цялата вечност- “ през всички дни до свършека на света.” (Мат., 28:20)
Всъщност Църквата е един несвършващ Духовден. Светият Дух е неизменно в нея като безсмъртна животворна сила. И той непрестанно слиза върху християните — слиза чрез всяка света Тайна и всяка света добродетел; слиза при всяко богослужение, при всяко “Господи, помилуй”, при всяка въздишка на копнеж по Христа.
След всичко казано, нeка размислим: праволсавните ли се отделят от Църквата, или протестантите не искат да се върнат в нея, и от позицията на очевидно-превъзнасящото се “Sola scriptura”, падат до неосъзнато-погубващото “Sola perduta”.
Още по темата:
* "Само Писанието"- "Сам изгубен”
Ad nova omnes concurrunt (лат.) - Всички бързат към новото .
Редактирано от MлaдЄж на 06.02.04 08:15.
|
"Sola scriptura" - "Sola perduta"
"Sola scriptura" - "Sola perduta"
