Според Св. Писание, ангелите са безплътни духове, самостойни действителни личности. Църквата, основавайки се на Св. Писание, винаги е признавала битието на ангелите.

Въпреки лъжовните гностически творения за ангелите, още древните Отци на Църквата учили за тварната природа на ангелите.

Откровението не казва ясно и определено за времето, когато безплътните сили са сътворени. Има косвени указания, че те са сътворени преди човека и преди веществения свят. Така напр., праотците били изкушени в образа на змията от самия паднал ангел (Бит. 3). По този начин, по времето на Адам и Ева ангелският свят не само съществувал вече, но и отпадането на някои ангели било вече осъществено. В книгата на Иов е казано, че когато се полагало началото на земното устройство, то ангелите Божии възклицавали от радост, прославяйки всемогъществото на Твореца (Иов 38:6-7). Ако в този момент земята била неустроена, безвидна и пуста, то духовното небе не се нуждаело в устройство, тъй като ангелският свят бил създаден в неговия ред. След изгонването на Адам и Ева от рая Бог поставил на изток при Едемската градина херувим с пламенен меч (Бит. 3:24). Херувимът, за който се говори тук, не е Сам Бог, защото е подчинен на Бога, но не е и човек, понеже, освен Адам и Ева, не е имало други човеци на земята. Очевидно е, че херувимът е небожител, ангел.

Адам и Ева добре са разбрали и запомнили, кой е бил този херувим, силата на когото те не са могли да превъзмогнат, за да влязат в рая. Те са предали в последствие на всички свои потомци случилото се и у тях се утвърдила за винаги вярата в битието на същества по-висши и по-близки до Бога, отколкото човека.
Тази вяра е запазена и у богоизбрания народ. Авраам изпраща своя слуга за да уговори брачния съюз на сина му с дъщерята на Лаван и от името Божие го ободрява, че Бог ще прати с него Своя Ангел и съпровождайки го, ще насочи към сполука пътя му (Бит. 24:40).

По пътя си в Месопотамия, Иаков видял на сън таинствена стълба, по която се качвали и слизали ангели, което и символизирало тяхната постоянна връзка с видимия свят (Бит. 28:12). Връщайки се обратно, Иаков видял наяве "опълчението" на ангелите Божии (Бит. 32:1-2).

Действително, Моисей не говори в своето Петокнижие за създаването на ангелите. Вероятно това се дължи на склонността на еврейския народ към идолопоклонство. Прикрито указание за съществуването на ангелите намираме в началния стих на кн. Битие.

В Псалтира се говори многократно за ангели (напр. Пс. 148:2; Пс. 90:11). За тях се говори в книгата на Иов и у пророците. Пророк Исайя видял Серафими, окръжаващи Божия Престол (Ис. 6); пророк Иезекиил видял Херувими (Иез. 10).

Новозаветното Откровение съдържа много упоменания за ангелите. Ангел възвестил на Захария зачатието на Предтечата Господен - св. Иоан Кръстител. Ангел възвестил на на светата Дева Мария раждането на Спасителя и ангел Господен се явява на сън на Иосиф. Многочислено ангелско войнство славословило рождество Христово. Ангел благовестил на витлеемските пастири рождението на Спасителя. Ангел удържал източните мъдреци да се върнат при цар Ирод. Ангели служили на Иисус Христос след изкушението Му в пустинята. Ангел Му се явил в Гетсиманската градина. Ангели възвестили на жените мироносици за Възкресението Христово, а на св. апостоли при Възнесението на Христа за Второто Му идване. Ангели развързали веригите на ап. Петър.

Видението на ангели лежи в основата на откровенията, дадени на св. ап. Иоан Богослов.

Сам Иисус Хрисос нееднократно е възвестявал за ангели (Лк. 12:8-9). "При възкресението нито се женят, нито се мъжат, но пребъдват като ангели на небесата" (Мат. 22:30).

В посланието си до Колосяни св. ап. Павел не отрича, а потвърждава съществуването на ангели. Той само предпазва християните от неправилна представа за ангелите, каквато имали някои лъжеучители, и от незаконното служене на тях ( Колос. 2:18), а също така и изброява някои степени на ангелската иерархия (Кол. 1:16).




----------

Ангелите в Св. Писание са наречени д у х о в е (Евр. 1:14). Апостол Павел ги отнася към невидимия свят (Кол. 1:16), което указва на духовната им природа. За безплътността на ангелите Сам Иисус Христос учи ясно. След Възкресението Си Спасителят се явил на изплашените Си ученици, приели Го за дух. Той им казал: "защо се смущавате, и защо такива мисли влизат в сърцата ви ? Вижте ръцете Ми и нозете Ми: Аз съм Същият; попипайте Ме и вижте; понеже духът няма плът и кости, както виждате Мене, че имам" (Лк. 24:38-39).

От това следва, че духовете нямат не само грубо земно тяло, но даже и някаква леко, прозрачно, прославено тяло, каквото имал Въкръсналият Спасител и каквито ще имат човеците в Бъдещия Век (в смисъл във вечността след Второто Хр. идване и всеобщ съд).

В Писанието, ангелите се изобразяват в някакви чувствени, най-вече в човешки образи. Това в никакъв случай не говори за тяхна телесност. Сам Бог в Стария Завет се е явявал нееднократно в подобни чувствени образи (трите странника, къпината, облака, Ангела и т.н.), защото Бог може временно да приеме всякаква форма за да бъде видим. И св. Отци говорят същото за ангелите. В този смисъл, ангелските езици, многоочитост и крилатост са само свойнствени символи на ангелската природа, тяхната духовна прицателност и стремителност. Телата, в които ангели са се явявали на хората, не им принадлежат, но се приемат временно по волята Божия. Св. Йоан Дамаскин казва, че тварната природа на ангелския свят е непостижима за нас човеците. Не е известно дали ангелите се явяват единосъщни един с друг. Възможно е, щото всеки един от тях е особено Божие творение.

И така, ангелите са безплътни духове. Тяхната духовност, като тварни същества, е безусловно ограничена. Някои св. Отци и църковни писатели като св. Иустин Философ, Тертулиян, Ориген, св. Методий Патарски и св. Василий Велики смятат, че ангелите нямат нищо общо с видимите, чувствени тела, но обладават безвидна, ефирна природа.

Други св. Отци като Атанасий Велики, Григорий Богослов, Григорий Ниски. Йоан Златоуст , Кирил Александрийски, Йоан Дамаскин и др. смятали, че ангелите са съвършено безтелесни. И те обаче допускали, че ангелите имат някаква вещественост.

В потвърждение изобразимостта на ангелите в иконопистта, Отците на СЕДМИЯ Вселенски Събор постановили, че само Бог е безтелесен и невидим. "Що се отнася до разумните сили (ангелите), то те не са всецяло лишени от телесност и не са безусловно невидими, бидейки надарени с тънки, въздухообразни или огнени тела, в каквито нееднократно са се явявали и били видяни" (Еп. Силвестър, Опыт Прав. догмат. богословия, т.3, с. 168).

Св. Отци не са уточнили дали ангелите носят временно или вечно тези тела. Те завсидетелствували само, че безплътността на ангелите е относителна, че ангелите са се явявали на хората и затова в известен смисъл могат да бъдат иконографски изобразими.

Бидейки безплътни, ангелите са свободни от телесни потребности. (Товия 12:19). Действително, Св. Писание нарича манната "ангелски хляб" (Пс. 77:25), но не бива да се приема буквално. Манната служила за храна на тялото, а заедно с нея се подавала благодат за душата (св. Атанасий Велики). Тази благодат поддържа живота в ангелския свят.


Ангелите не раждат себеподобни (Мат. 22:29-30). Като безплътни, те не заемат място в пространството, а мълниеносно и безпрепятствено се предвижват. Принадлежи им безсмъртие (Лк. 20:36). Според св. Йоан Дамаскин, ангелът е безсмъртен не по природа, а по благодат, защото всичко, което е имало начало, има и край. Св. Григорий Палама обаче счита ангелите безсмъртни по природа подобно на човешките души. По силата на безсмъртието са възможни и вечните мъки. Вечността на ангелския свят е тварна вечност, имаща начало. Ангелите били сътворени в първия миг от сътворението на света, "в началото", на границата между времето и вечността.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите