Църквата: земна и небесна. Църковната йерархия. Eпископ. Презвитер
___________________________________________________________


Вярваме, както са ни учили да вярваме, в тъх наричаната, и наистина такава, света, вселенска, апостолска Църква, която обема всички и навсякъде, които и да били те, вярващи в Христа, които сега, намирайки се в земно странствуване, още не са се въдворили в небесното отечество.

Но никак не смесваме странствуващата Църква с достигналата отечеството Църква само затуй, както мислят някои от еретиците, че едната и другата съществуват, че двете те правят като че ли две стада на единия Архипастир Бога и се освещават от единия Свети Дух. Така да се смесват те е неуместно и невъзможно, понеже едната воинствува и е още на път, а другата тържествува вече победата, достигнала е отечеството и получила наргадата, което ще стане и с цялата Вселенска църква.

Понеже човек е изложен на смъртта и не може да бъде постоянно глава на Църквата, Господ наш Иисус Христос, държащ Сам като Глава кормилото за управление на Църквата, управлява я чрез светите отци. Затова на отделните църкви, законно основани и законно състоящи от членове, Дух Свети поставил епископите като управници, пастири, глави и началници, които са такива съвсем не по злоупотреба, а законно, посочвайки в тия пастири образа на Началника и Извършителя на нашето спасение, та обществата от вярващи под туй управление да се издигат с Неговата сила.

Понеже, между другите нечестиви мнения, еретиците твърдели и туй, че простият свещеник и архиереят са равни помежду си, че може да се мине и без архиерей, че няколко свещеника могат да управляват Църквата, че да ръкополага свещеник може не само архиереят, а и свещеникът, и че няколко свещеника могат да хиротонисат и архиерей, - и разгласяват, че Източната църква споделя с тях тая заблуда, ние, съобразно с мнението, което владее от старо време в Източната църква, потвърждаваме, че званието епископ е тъй необходимо в Църквата, щото без него нито Църквата църква, нито християнинът християнин не може не само да бъде, но и да се нарича.

- Защото епископът, като приемник на апостолите, получил чрез възлагане на ръце и призоваване Светия Дух приемствено дадената му от Бога власт да връзва и развръзва, е жив образ на Бога на земята и, по свещенодействуващата сила на Духа Светаго, е изобилен извор на всички тайнства на Вселенската църква, чрез които се придобива спасението.

Ние мислим, че епископът е толкова необходим за Църквата, колкото дишането за човека и слънцето за света. Затуй някои за похвала на архиерейския сан добре казват: “Каквото е Бог в Църквата на първородните на небесата и слънцето в света, това е всеки архиерей в своята отделна църква, тъй че от него паството се осветлява, сгрява и прави да бъде храм Божи”.

Че великото тайнство и звание на епископството е преминало до нас по приемство, това е очевидно. Защото Господ, Който обещал да бъде с нас навеки, макар че се намира с нас и под други начин на благодат и божествени благодеяния, но чрез епископското свещенодействие се съобщава с нас по особен начин, пребъдва и се съединява с нас чрез свещените тайнства, чийто пръв извършител е свещенодеец, със силата на Духа, е епископът, и не ни допуска да паднем в ерес.

Затова св. Йоан Дамаскин в четвъртото си писмо до Африканците казва, че Вселенската църква изобщо е поверена на епископите; че приемници на Петър се признават в Рим Климент, първият епископ, в Антихия Еводий, в Александрия Марк; че свети Андрей поставил на Цариградския престол Стахия; а във великия свети град Йерусалим Господ поставил епископ Иаков, след когото бил друг епископ, а подир него пак друг, и тъй дори до нас. Тъкмо затуй и Тертулиан в писмото до Папин нарича всички епископи приемници на апостолите. За тяхното приемство, апостолско достойнство и власт свидетелствува също Евсевий Памфил и мнозина от отците, които ще бъде излишно да изброяваме, така и общият и древен обичай на Вселенската църква.

Очевидно е също, че епископският сан се отличава от сана на обикновения свещеник. Защото свещеник се ръкополага от епископ, а епископ се ръкополага не от свещеници, но, според апостолското правило, от двама или трима архиереи. При това, свещеникът се избира от епископа, а архиерей избират не свещениците или презвитери, не и светската власт, а съборът на висшата Църква на тая страна, гдето се намира градът, за който се определя ръкополаганият, или поне съборът на тая област, гдето трябва да бъде епископът. Понякога обаче избира и цял град, но не току тъй, а избора си представя на събора и, ако той (изборът) се намери съобразен с правилата, избраният се произвежда с епископско ръкоположение чрез призоваване Светаго Духа. Освен това свещеникът получава властта и благодатта на свещенството само за себе си, а епископът я предава и на други.

Първият, като преме от епископа свещенството, извършва само свето Кръщение с молитвите, свещенодействува безкръвната жертва и раздава на народа светото тяло и кръв на Господа нашего Иисуса Христа, шп,азва кръщаваните със свето миро, венчава благочестиво и законно встъпващите в брак, моли се за болни, за спасение и довеждане до познание на истината всички люде, а предимно за прошка и освобождаване от греховете православните, живи и умрели, и най-сетне, понеже се отличава със знание и добродетел, той, по дадената му от епископа власт, учи онези от православните, които дохождат при него, като им сочи пътя за получаване царството небесно, и се поставя за проповедник на светото Евангелие.

Но архиереят, освен дето извършва всичко това (защото той, както се казва, е изворът на божествените тайнства – дарове по силата на Светаго Духа), само той изключително освещава свето миро; само на него е усвоено (правото) да посвещава във всички рърковни степени и длъжности; той особено и предимно има власт да връзва и развръзва и да прави, според заповедта на Господа, съд приятен Богу; той преподава светото Евангелие и православните утвърждава във вярата, а непокорните, като езичници и митари, отлъчва от Църквата, еретиците пък предава на низвержение и анатема, и душата си полага за овците.

От всяка страна се открива безспорната разлика на епископа от обикновения свещеник, а едновременно и туй, че отминавайки него, всички свещеници в света не могат да пасат Божията църква и напълно да я управляват.

Но право е забележил един от отците, че не е лесно да се намери между еретиците човек разсъдлив, понеже, напущайки Църквата, те биват напушани от Светия Дух, и в тях не остава нито знание, нито светлина, но тъмнина и слепота.

Защото, ако не ставаше това с тях, те нямаше да отхвърлят най-очевидното, каквото например е великото наистина тайнство на епископството, за което говори Писанието, споменават църковната история и писанията на отците, и което е било винаги признавано и изповядвано от цялата Вселенска църква.



Православен катехизис, Синодално издателство, София 1991

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите